Читать «Буря се надига» онлайн - страница 502

— Помисли си какво е за мен — каза Ранд.

Трам се засмя.

— Да. Да, предполагам, че разбираш точно какво имам предвид. Смешно, нали?

— Смешно ли? — Ранд поклати глава. — Не. Не е това. Моят живот не е мой. Марионетка съм за Шарката и пророчествата, марионетка, направена да танцува за света, преди да ми отрежат конците.

Трам се намръщи.

— Това не е вярно, синко. Ммм, милорд.

— Не мога да го видя другояче.

Трам погали гладкото каменно перило.

— Мисля, че мога да разбера. И аз съм изпитвал донякъде тези чувства по времето, докато бях войник. Знаеш ли, че съм се бил срещу Тийр? Би могло да се очаква, че ще ме налегнат болезнени спомени, като пак съм тук, нали? Но един враг често се оказва не по-различен от всеки друг. Не храня злоба.

Ранд остави ключа за достъп на перилото, но го задържа здраво.

— Един войник също няма кой знае какъв избор за собствената си съдба — продължи Трам и почука разсеяно с пръст по перилото. — По-важни хора взимат всички решения. Хора… е, като теб, предполагам.

— Но моите решения вече са взети вместо мен от самата Шарка — отвърна Ранд. — Аз имам по-малко свобода от войниците. Ти си могъл да избягаш, да дезертираш. Или поне да се оттеглиш законно.

— А ти не можеш ли да избягаш? — попита Трам.

— Не мисля, че Шарката ще ми позволи — отвърна Ранд. — Това, което правя, е твърде важно. Тя просто ще ме върне в пътя. Правила го е поне десет пъти досега.

— А би ли поискал всъщност да избягаш?

Ранд не отвърна.

— Можех да оставя онези войни. Но в същото време не можех. Не и без да изменя на онзи, който бях. Мисля, че с теб е същото. Има ли значение дали можеш да избягаш, когато знаеш, че няма да го направиш?

— Аз ще умра в края на всичко това — каза Ранд. — Нямам никакъв избор.

Трам го изгледа намръщено и за миг Ранд се почувства отново като дванайсетгодишно момче.

— Такива приказки няма да търпя — рече Трам. — Дори да си Прероденият Дракон, няма да ги слушам. Човек винаги има избор. И да не може да избира пътя, по който е принуден да върви, все пак има избор.

— Но как?

Трам отпусна ръка на рамото му.

— Изборът не винаги е за това какво правиш, синко, а за това защо го правиш. Когато бях войник, имаше някои хора, които воюваха просто за пари. Имаше други, които воюваха заради вярност — вярност към другарите си или към короната, или каквото и да е. Войникът, който умира за пари, и войникът, който умира заради вярност, са мъртви, но има разлика между тях. Едната смърт означава нещо. Другата — не… Не знам дали е вярно, че трябва да умреш в края на всичко това. Но и двамата знаем, че няма да избягаш. Колкото и да си се променил, мога да видя, че някои неща са си същите. Тъй че няма да позволя никакво хленчене по въпроса.

— Аз не хленча…

— Знам. Кралете не хленчат, те разсъждават. — Като че ли цитираше някого, макар Ранд да нямаше представа кого. Странно, Трам се изсмя късо. — Все едно — продължи той. — Ранд, мисля, че можеш да преживееш това. Не мога да си представя, че Шарката няма да ти даде малко мир, предвид службата, която изпълняваш заради всички нас. Но ти си войник, отиващ на война, а първото нещо, което научава един войник, е, че може да умре. Може да нямаш право да избираш задълженията, които ти се дават. Но можеш да избереш защо ги изпълняваш. Защо отиваш на битка, Ранд?