Читать «Буря се надига» онлайн - страница 476

— Добре ли го прие? — повтори Нинив ядосано. — Зависи. Случайно изваждането на оня проклет тер-ангреал и заплахата да засипе армията с огън да ти звучи като „добро приемане“?

Мин пребледня. Кацуан вдигна вежда.

— Спрях го — продължи Нинив. — Но на косъм. Не знам. Може би вече… става твърде късно да се направи каквото и да било, за да се промени.

— Това момче ще се смее отново — каза Кацуан тихо, но много настойчиво. — Не съм живяла толкова дълго, за да се проваля тепърва.

— Какво значение има? — обади се Кореле.

Нинив се обърна стъписана.

— Е? — Кореле остави плетката си. — Какво значение има наистина? Ние очевидно ще успеем.

— Светлина! — стъписа се Нинив. — Какво ти дава основание да мислиш така?

— Току-що прекарахме цял следобед в човъркане на това момиче за виденията й. — Кореле кимна към Мин. — Винаги се оказват верни и тя е видяла неща, които очевидно не могат да се случат преди Последната битка. Тъй че знаем, че Ранд ще надвие Тъмния. Шарката вече го е решила. Можем да престанем да се безпокоим.

— Не — каза Мин. — Грешиш.

Кореле се намръщи.

— Дете, не ми казваш, че си ни излъгала за нещата, които виждаш, нали?

— Не — отвърна Мин. — Но ако Ранд загуби, няма Шарка.

— Момичето е право — каза Кацуан малко изненадано. — Това, което вижда, са сплитове в Шарката от все още далечно време… но ако Тъмния спечели, той ще унищожи Шарката напълно. Това е единственият начин виденията да не се сбъднат. Същото е в сила и за другите пророчества и предсказания. Нашата победа изобщо не е сигурна.

Възцари се тишина. Не си играеха на селска политика или държавна власт. Залогът бе самото Творение.

„Светлина. Мога ли да затая това сведение, ако има какъвто и да е шанс да помогна на Лан?“ Сърцето й се късаше от мисълта за него, а нямаше много избор. Всъщност единствената надежда за Лан като че ли беше в армиите, които Ранд можеше да изпрати, и порталите, които можеха да сътворят хората му.

Ранд трябваше да се промени. Заради Лан. Заради всички тях. А тя нямаше никаква идея какво друго да направи, за жалост, освен да се довери на Кацуан. Така че преглътна гордостта си и проговори:

— Знаете ли мястото, където има статуя като огромен меч, паднал на земята, все едно се е забил в нея?

Кореле и Мерайз се спогледаха объркано.

— Ръката на аман рукане. — Кацуан се извърна от Мин, вдигнала вежда. — Статуята така и не била довършена, според това, което могат да кажат учените. Лежи край пътя Джеанна.

— Перин е на стан в сянката й.

Кацуан присви устни.

— Допусках, че ще е тръгнал на изток, към земите, които завладя ал-Тор. — Вдиша дълбоко. — Добре. Отиваме още сега. — Замълча, след което погледна Нинив. — В отговор на предишния ти въпрос, дете. Перин всъщност не е важен за плановете ни.

— Не е ли? — попита Нинив. — Но…

Кацуан вдигна пръст.