Читать «Корона от мечове» онлайн - страница 4
Робърт Джордан
Ранд ал-Тор — Преродения Дракон, мъжът, който, изглежда, бе на границата да погълне света, мъжът, който вече бе погълнал твърде значителна част от него — Ранд ал-Тор беше заслонен и под контрола на Галина. И никой, който би могъл да го подкрепи, не знаеше. Дори да съществуваше и най-малката вероятност за това, думите щяха да са подредени различно. Според няколкото предишни известия той, изглежда, бе преоткрил Пътуването, един Талант, изгубен от Айез Седай още от времето на Разрушението, но и това не бе го спасило. Тази му способност дори се бе оказала в полза на Галина. Той явно си бе създал навика да идва и да си отива, когато реши, без никакво предупреждение. Кой щеше да заподозре, че този път не си е отишъл, а е отвлечен? Елайда пак се изкикоти.
След седмица, най-много две, ал-Тор щеше да е в Кулата, под строг надзор и охрана чак до настъпването на Тармон Гайдон, и на разрухата, която той сееше по света, щеше да се сложи край. Лудост беше да се позволи на мъж, способен да прелива, да тича на воля, още повече на мъжа, който според пророчеството трябваше да се възправи срещу Тъмния в Последната битка — Светлината дано дадеше още много години да остават до нея. Години щяха да са нужни, за да се подреди светът както трябва, като се започнеше с оправянето на всичко, което ал-Тор бе успял да съсипе досега.
Разбира се, щетите, които той бе нанесъл, бяха нищо в сравнение с онова, което тепърва можеше да причини, ако останеше на свобода. Да не говорим за възможността да се докара сам до гибел преди да е възникнала необходимостта от него. Е, сега това досадно хлапе щеше да бъде увито в пеленки и да кротува, докато не дойде времето да бъде отведено в Шайол Гул. След което, ако оцелееше…
Елайда нацупи устни. Според Пророчествата за Дракона като че ли не се предвиждаше да оцелее, което безспорно щеше да е най-добре.
— Майко? — Елайда почти се сепна от гласа на Алвиарин. Влязла, без да почука дори! — Получих вест от Аджите, майко. — Слаба и студенолика, Алвиарин носеше тесния шарф на Пазителката, бял и подхождащ на роклята й, за да покаже, че е издигната от Белите, но от нейната уста това „майко“ звучеше по-малко като почетна титла и повече като обръщение към равна.
Присъствието на Алвиарин беше достатъчно, за да развали доброто настроение на Елайда. Това, че Пазителката на Хрониките идваше от Белите, а не от Червените, винаги й действаше като хапещо напомняне за слабостта й, когато бе издигната. Това усещане отчасти се беше поразсеяло, разбира се, но не напълно. Все още не. Омръзнало й беше да съжалява, че разполага с толкова малко свои лични очи и уши извън Андор. Както и че предшественицата й, заедно с тази на Алвиарин, се беше спасила — помогнали им бяха да избягат; със сигурност някой им беше помогнал! — спасили се бяха преди ключовете от огромната мрежа на Амирлин да им бъдат изтръгнати от ръцете.
