Читать «Корона от мечове» онлайн - страница 538

Едно нещо обаче се въртеше непрестанно във всичките тези приказки. Лавровата корона на Иллиан получила ново име. Корона от мечове.

И странно защо, всички мъже и жени, мълвящи тези приказки, често изпитваха потреба да добавят накрая едни и същи слова. Бурята иде, казваха те и се взираха с тревога на юг. Бурята иде.

Господар на мълниите, бурята яхнал. Владетел на корона от мечове, предач на съдби. Тежко на онзи, който си въобрази, че върти Колелото на Времето. Той истината може да прозре, но много късно.

Из фрагментарен превод на „Пророчествата за Дракона“, приписван на лорд Мангор Кирамински, Мечобард на Арамел и Стражник на Карайган Маконар, на така наричания в онези времена „вулгарен език“ (ок. 300 г. СР)