Читать «Корона от мечове» онлайн - страница 5

А имаше ужасна нужда от мрежата, която й се полагаше по право. По силна и стародавна традиция Аджите донасяха на Пазителката само трохи от онова, което получаваха от своите очи и уши, и то когато сами пожелаеха да го споделят с Амирлин — но Елайда бе убедена, че Алвиарин премълчава немалка част дори от тази жалка струйка. И все пак не можеше да помоли пряко Аджите за информация. Не стига, че си слаба, ами да тръгнеш и да просиш от света. От Кулата поне — а Кулата си беше най-съществената част от света.

Лицето на Елайда стана досущ толкова хладно, колкото на Алвиарин. Тя удостои Алвиарин с небрежно кимване и се престори, че разглежда документите от алтарската кутия. Започна бавно да ги прелиства един по един и бавно да ги връща в кутията. Без всъщност и дума да прочете. Това, че кара Алвиарин да чака, я нервираше, защото беше проява на дребнавост — но пък дребнавите жестове бяха единственото, с което разполагаше, за да удари една съперница, която трябваше да й бъде слугиня.

Амирлин можеше да издава каквито си иска декрети и думата й беше неотменим закон. Без поддръжката на Съвета обаче повечето от тези декрети можеше да се окажат напразно хабене на мастило и хартия. Никоя Сестра нямаше да откаже да се подчини на Амирлин, във всеки случай не и пряко, но много декрети налагаха да бъдат разпоредени стотици други неща, в най-добрия случай се осъществяваха бавно, понякога толкова бавно, че все едно че нищо не става — и това съвсем, ама съвсем не беше добре.

Алвиарин стоеше и я гледаше, спокойна като замръзнало езеро. Елайда затвори капака на алтарската кутия. Задържа само тясното листче, възвестяващо сигурната й победа, и несъзнателно го опипа.

— Да не би Теслин или Джолайн най-сетне да са благоволили да изпуснат някоя думичка повече за безопасното си пристигане?

Това трябваше да напомни на Алвиарин, че никоя не бива да се смята за напълно застрахована. Никой не се интересуваше какво става в Ебу Дар, а Елайда най-малко — столицата на Алтара можеше да пропадне в морето и с изключение на търговците никой дори нямаше да го забележи. Но Теслин бе заседавала в Съвета почти петнадесет години преди Елайда да й нареди да остави стола си. Щом Елайда можеше да прати една заседателка — Червена при това, която я бе подкрепила в издигането й — като посланичка при трон, голям колкото изсраното от муха, без никой да е сигурен защо и заради това да плъзнат стотици клюки, значи можеше да го направи с всяка. Виж, случаят с Джолайн беше друга работа. Тя бе задържала мястото си за Зелените няколко седмици и всички бяха сигурни, че Зелените са я избрали, за да докажат, че няма да бъдат сплашени от новата Амирлин, която малко преди това й бе наложила жестоко наказание. Такава безочливост не можеше да се позволи, разбира се, и не беше минала. Това също всички го знаеха.

Трябваше да напомни на Алвиарин, че и тя е уязвима, но крехката жена само й се усмихна хладно. Докато Съветът си оставаше в този състав, тя наистина беше застрахована. Пазителката прелисти страниците в ръката си и измъкна една.