Читать «Корона от мечове» онлайн - страница 2

След като всеки крал и кралица си имаше палат, защо трябваше Амирлинския трон да се ограничава в покои малко по-добри от тези на обикновените Сестри! Нейният палат трябваше да подхожда на Бялата кула по пищност и трябваше да се увенчае с величествен шпил, извисяващ се на десет разтега над самата Кула. Кръвта се беше изцедила от лицето на Главния майстор-строител, когато чу това. Кулата беше строена от огиери, с помощта на Сестри, използващи Силата. Но само един поглед към лицето на Елайда бе накарал майстор Лерман да отвърне с дълбок поклон и да започне да я уверява със заекване, че да, разбира се, всичко ще се направи така, както тя желае. Сякаш го бяха питали.

Тя стисна устни. Беше вбесена. Поискала бе отново огиерски строители, но огиерите по неизвестно каква причина се бяха ограничили в своите стеддинг. Призивът й, отправен към най-близкия стеддинг — Джентойн, в Черни хълмове — бе посрещнат с отказ. Учтив, но все пак отказ, без обяснения — отказ на самата Амирлински трон! В най-добрия случай огиерите бяха решили да се усамотят. Или навярно се оттегляха от смутния човешки свят. Все пак огиерите наистина предпочитаха да стоят настрана от човешките вражди.

Елайда решително изтласка мисълта за огиерите от ума си. Гордееше се със способността си да разграничава възможното от невъзможното. Огиерите бяха дреболия. Нищо общо нямаха със света, освен градовете, които бяха построили така отдавна и които много рядко посещаваха напоследък, освен за да възстановят някое свое творение.

Погледна хората долу — пълзяха като мравки по терена на строежа — и леко се намръщи. Строежът се издигаше мудно, пръст по пръст. Огиерите можеше и да не подлежат на обсъждане, но навярно Единствената сила можеше отново да се използва. Малко Сестри притежаваха сериозна мощ в сплитането на Земя, но едва ли беше необходимо чак толкова, за да се укрепи камък или да се свърже с друг камък. Да. В ума й палатът се възправи изцяло завършен — обградени с колонади алеи и огромни куполи, блестящи с позлатата си, и с онзи шпил, докосващ самите небеса… Очите й неволно се издигнаха към безоблачното небе, докъдето щеше да се извиси шпилът, и тя въздъхна. Да. Още днес щеше да се разпореди.

Високият часовник в стаята зад нея иззвъня за Третия час след изгрева и всички гонгове и камбани из града отекнаха едновременно, отбелязвайки часа, едва чуто оттук, на тази височина. Елайда се усмихна, приглади гънките на кремавата си рокля с червени ивици, намести широкия епитрахил на Амирлинския трон с разноцветните ресни на раменете си и се обърна.

По пищно позлатения часовник в изящно гравираната кутия се движеха фигурки. На най-долното ниво озъбени тролоци бягаха, подгонени от загърната в пелерина Айез Седай; по-нагоре мъж, представящ Лъжедракон, се мъчеше да се предпази с вдигната ръка от сребристи мълнии, които явно се хвърляха от втора Сестра. А над циферблата, самият той над главата й, короновани крал и кралица коленичеха пред Амирлинския трон в нейния покрит с лъскав емайл шарф, с пламъка на Тар Валон, гравиран от лунен камък над златна арка над главата й.