Читать «Господарят на хаоса» онлайн - страница 604

Ревът му се поде от петстотин мъжки гърла и пиките рязко се снишиха.

Перин едва успя да се хване здраво за стремето на Добрайн преди кайриенците с тътен да се понесат напред. Дългите крака на Лоиал го понесоха редом с конете, Перин се остави конят почти да го повлече и викна наум: „Хайде!“

Покритата с кафява трева земя се размърда и от нея изникнаха хиляди вълци — длъгнести кафяви степни вълци и други, по-тъмни и по-тежки, техните братовчеди от лесовете, и всички се затичаха, за да се нахвърлят върху Шайдо тъкмо когато първите дълги стрели на Две реки заваляха от небето над тях. Втори залп от стрели се извиси в дъга. Нови мълнии западаха със стрелите и нови огньове разцъфнаха. Забулени Шайдо се заобръщаха за битка с вълците и едва след няколко мига разбераха, че те не са единствената заплаха, че има и айилски копия и кайриенски пики.

Перин размаха секирата си. Съсече в движение един Шайдо и го прескочи. Трябваше да се доберат до Ранд — всичко зависеше от това. Огромната брадва на Лоиал се надигна, стовари се и отвори цяла просека. Ейрам сякаш затанцува с меча си, посичайки със смях всеки, който изникнеше на пътя му. Нямаше време да мисли за никой друг. Перин заработи със секирата си методично — дърва сечеше той сега, не плът; мъчеше се да не гледа бликащата кръв дори когато тя плискаше в лицето му. Трябваше да стигне до Ранд. Сечеше просека през къпинак.

Съсредоточаваше се единствено и само върху мъжа пред себе си — мислеше си за тях като за мъже дори когато ръстът подсказваше, че може да е Дева; не беше сигурен дали ще може да размаха това извито като лунен сърп острие, от което капеше пурпур, ако си позволеше да си помисли, че замахва към жена — съсредоточаваше се, но и други неща се рееха пред очите му, докато сечеше пътя си напред. Удар на сребриста мълния изхвърли във въздуха облечени в кадин-сор фигури, някои от които с яркочервената превръзка на челото, други — не. Друга светкавица събори Добрайн от коня. Кайриенецът обаче се изправи на крака и пак размаха меча си. Огън обгърна сплетен възел от кайриенци и айилци, мъже и коне се превърнаха в пищящи факли — онези, които все още можеха да пищят.

Тези неща минаваха пред очите му, но той не си позволяваше да ги види. Съществуваха само мъжете пред него, къпинак, който трябваше да се разчисти с неговата секира, с брадвата на Лоиал и с меча на Ейрам. После видя нещо, което го разсредоточи. Надигащ се на задните си крака кон, смъкващ се от седлото ездач и забиващи се в тялото му айилски копия. Ездач в червена ризница. А после друг от Крилатата гвардия — май беше Нурел с пискюла, веещ се над шлема му. Миг след това зърна и Кируна, с невъзмутимо строго лице, крачеща като кралица на битките по просеката, изсечена от тримата й Стражници, и пламъците, изскачащи от протегнатите й длани. И Бера, а по-нататък Фелдрин и Масури, и… Какво, в името на Светлината, търсеха всички те тук? Какво правеха? Нали трябваше да са назад, с Мъдрите!

Някъде отпред отекна глух тътен, като мълния, и пресече оглушителната врява от човешки писъци и конско цвилене. Миг след това резка от светлина се появи няма и на двадесет крачки от него, преряза като огромен нажежен бръснач няколко мъже и коне и се разшири в Праг. Мъж в черен сюртук с меч в ръката изскочи от него и рухна, пронизан от копие на Шайдо в корема, но миг след това скочиха още деветима. Прагът изчезна и те застанаха в кръг с мечовете си около падналия мъж. С мечове и с нещо много повече. Някои от Шайдо, които връхлетяха срещу тях, паднаха пронизани от остриетата, но повечето просто лумнаха в пламъци. Глави се пръснаха като дини, хвърлени върху камък. Може би на стотина крачки зад тях се появи друг кръг от мъже в черни палта, обкръжени от огън и гибел, но Перин нямаше време да се чуди. Шайдо вече притискаха и него.