Читать «Господарят на хаоса» онлайн - страница 617
Робърт Джордан
— Знаех, че така ще решиш. — Халима — Аран-гар — се изкикоти, докосна нашийника и леко потрепна. Могедиен отново се учуди — тази жена явно преливаше сайдин и бе поразена, макар и едва-едва, при докосването на нещо, което можеше да порази само преливащ мъж. А после нашийникът падна и жената бързо го пъхна в кесията си. — Хайде, Могедиен. Тръгвай. Веднага.
Егвийн надникна в шатрата видя само разбърканата постеля.
— Майко — засуети се зад нея Чеза, — не бива да излизате вън, на нощния въздух. Нощният въздух е лош въздух. Ако ви трябваше Мариган, аз можех да ви я доведа.
Егвийн се огледа. Беше усетила падането на нашийника, усетила беше проблясъка на болка, означаващ, че мъж, който може да прелива, е докоснал връзката. Повечето хора вече бяха заспали, но неколцина все още седяха навън край малките огньове. Сигурно беше възможно да открие кой мъж бе влязъл в шатрата на „Мариган“.
— Мисля, че е избягала, Чеза — каза тя. Сърдитото мърморене на Чеза за жени, които изоставят господарките си, я последва чак до шатрата й. Не можеше да е бил Логаин, нали? Той не можеше да се е върнал, нямаше откъде да знае. Нали?
Демандред коленичи насред Ямата на ориста и за пръв път не се смути от това, че Шайдар Харан го гледа как трепери с безокия си безстрастен взор.
— Добре ли се справих, велики властелине?
Смехът на Великия властелин изпълни главата му.
Руши се кулата неопетнена и коленичи пред забравения знак.
Морета се гневят и бурни облаци невиждани се сбират.
Оттатък хоризонта огньове скрити се надигат и змии в пазвата гнездят.
Въздигнатото срива се в нозете, в нозете сринатото се въздига.
Редът изгаря, за да му отвори път.
