Читать «Господарят на хаоса» онлайн - страница 598

И да се впечатлиха Айез Седай от проточилите се по пътя айилци, майенци и кайриенци, не го показаха. Но появата им подгря още малко врящия казан. Майенците и кайриенците изглеждаха доста окуражени от присъствието на девет Айез Седай и шестнадесет Стражници. Девите и сисвай-айман, от друга страна, гледаха Айез Седай с опасение, сякаш всеки момент очакваха някакъв номер. Лицата на Мъдрите останаха гладки и невъзмутими като тези на Айез Седай, но Перин надушваше вълни на чиста ярост, лъхащи откъм тях. С изключение на една Кафява на име Масури, отначало Айез Седай изцяло пренебрегваха Мъдрите, но след като Масури получи силен отпор през следващите няколко дни — тя беше настоятелна, но Мъдрите отбягваха Айез Седай толкова гладко, че според Перин го правеха по инстинкт — та след това Бера, Кируна и всички останали непрекъснато поглеждаха към Мъдрите и си говореха зад някаква невидима преграда, която пречеше на Перин да чуе какво си казват.

Щеше да ги подслуша, стига да можеше — те криеха много повече неща, освен приказките си за Мъдрите. Първо, Аланна отказа да му обясни как разбира къде е Ранд — „Има знание, от което може да пламне всеки мозък, освен на Айез Седай“, му бе отвърнала тя, хладно и загадъчно, но от нея вонеше на тревога и болка — и така и не искаше да признае, че е казала, че е ранен по някакъв начин. Верин почти дума не обелваше пред него, само наблюдаваше всичко с птичите си очи и тайнствена усмивка, но излъчваше вълни на безсилие и гняв. По миризмата той можеше да прецени, че водачка им е или Бера, или Кируна; Бера, реши той, въпреки че почти си съвпадаха и силата на мириса клонеше понякога и към другата. Все пак трудно беше да припише лидерството на Кируна, въпреки че двете се редуваха да яздят до него по около час всеки ден — повтаряха му първоначалния си „съвет“ и му даваха да разбере, че те командват. Нурел, изглежда, реши, че е така, защото започна да приема командите им, без дори да погледне към Перин, докато Добрайн го поглеждаше, но също ги слушаше. Първия ден Перин реши, че Мерана е останала в Кемлин, затова се смая, когато на втория се обърнаха към слабичката жена с лешниковите очи със същото име. Ранд беше казал, че тя оглавява пратеничеството от Салидар, но колкото и да изглеждаха Айез Седай равни помежду си на повърхността, Перин я определи като един от по-слабите вълци в глутницата им; тъпо примирение и плаха тревога изпълваше мириса й. Не беше изненадващо, че Айез Седай крият тайни, разбира се, но той смяташе да спаси Ранд от Койрен и му се искаше поне малко от малко да разбере дали няма да му се наложи да го спасява след това и от Кируна и дружките й.

Добре поне че бяха дошли Данил и останалите, въпреки че и те се държаха в присъствието на Айез Седай почти толкова неприятно, колкото маиенците и кайриенците. Мъжете от Две реки толкова се зарадваха като го видяха, че малцина от тях зароптаха, когато им каза да приберат Червения орел; Перин беше сигурен, че пак ще го развеят, но братовчедът на Данил, Ван, който много му приличаше, ако се изключеше острият му нос, го сгъна грижливо и го прибра в дисагите си. Не че останаха без пряпорци, разбира се. Първо на първо, остана неговият — Червената вълча глава. Нямаше да го послушат, ако им наредеше да приберат и него, а и хладно презрителният поглед на Кируна го подтикна нарочно да го остави на показ. Но освен това Добрайн и Нурел също наизвадиха знамена, след като тъй или иначе едно вече се вееше. Не Изгряващото слънце на Кайриен или Златния ястреб на Майен. Всеки от тях беше взел два от щандартите на Ранд — червено-златистия Дракон на бялото поле и черно-белия диск върху пурпур. На айилците, изглежда, им беше все тая и с пряпорци, и без пряпорци, а Айез Седай станаха много хладни, но трите знака изглеждаха подходящи да се язди зад тях.