Читать «Господарят на хаоса» онлайн - страница 596

Робърт Джордан

Те, разбира се, също забелязаха него и свитата му. Добри очи имаше в четата. Дръпнаха юздите и спряха, някои свалиха лъковете от гърбовете си, дългите лъкове на Две реки, които можеха да убият човек от триста разкрача, ако не и повече.

— Никой да не минава пред мен — каза Перин. — Няма да стрелят, щом ме познаят.

— Изглежда, жълтите очи виждат надалеч — рече мрачно Сюлин. Мнозина от останалите го изгледаха странно.

— Просто стойте зад мен — въздъхна Перин.

Когато се приближи, надигнатите лъкове се снишиха. Водеха Стъпко, забеляза той с радост, и Лястовица — с по-малко радост. Файле никога нямаше да му прости, ако позволеше черната й кобилка да пострада. Добре щеше да е да се върне на гърба на дорчото си, но може би нямаше да е зле да задържи и Дръжливко — един лорд можеше да си позволи да има два коня. Дори лорд, на когото сигурно не оставаха повече от четири дни живот.

Данил подкара бавно коня си пред колоната на Две реки, а с него и Ейрам. Жените го последваха. Перин видя лишените от възраст черти на Айез Седай още преди да познае Верин и Аланна — и двете яздеха с жените. Никоя от другите не познаваше, но беше сигурен какви са, макар и да не беше сигурен как са се озовали тук. Девет. Девет Айез Седай можеше да се окажат повече от полезни, след три-четири дни, и все пак доколко можеше да им се довери? Бяха девет, а Ранд беше казал, че само шест могат да го следват. Зачуди се коя ли от тях е Мерана, водачката им.

Една Айез Седай с квадратно лице, — приличаше на селянка — проговори преди Данил да е успял да отвори уста. Яздеше яка кафява кобила.

— Значи ти си Перин Айбара. Лорд Перин, би трябвало да кажа. Много сме слушали за теб.

— Изненада е да те срещнем тук — добави хладно една високомерна, макар и хубаволика жена — с такива странни спътници. Яздеше черен кон със свирепи очи; Перин бе готов да се обзаложи, че животното е обучавано за боен кон. — Бяхме сигурни, че си далече пред нас.

Без да им обръща внимание, Перин се обърна към Данил.

— Не че съм недоволен, но как се озовахте тук?

Данил хвърли поглед към Айез Седай и поглади свирепо мустаци.

— Тръгнахме, както ти каза, лорд Перин, и колкото можехме по-бързо. Ще рече, оставихме фургони и всичко, щото изглеждаше, че има някаква причина да тръгнеш толкоз бързо. После Кируна Седай и Бера Седай и другите ни настигнаха и казаха, че Аланна можела да намери Ранд — лорд Дракона де — и понеже ти отиде с него, рекох, че ще си с него, и като не можехме да разберем дали си тръгнал от Кайриен и… — Той си пое дълбоко дъх. — Все едно, изглежда, са били прави, нали така, лорд Перин.