Читать «Господарят на хаоса» онлайн - страница 599
Робърт Джордан
И все пак на десетия ден, когато слънцето се бе издигнало почти до зенита, Перин се въсеше въпреки знамената, мъжете на Две реки и Стъпко под седлото. Скоро след обед щяха да застигнат фургоните на Айез Седай, но той все още не знаеше какво ще прави след това. И тъкмо тогава до ума му долетя известието на вълците.
„Идат. Много двуноги. Много, много, много! Идат!“
Глава 55
Думайски кладенци
Гавин яздеше в челото на колоната. Вълнистият терен с пръснатите купчинки дървета изглеждаше така плосък, че човек можеше да се заблуди, че вижда надалеч, докато всъщност някои от тези издължени хребети и ниски хълмчета не бяха толкова ниски, колкото изглеждаха. Днес вятърът носеше гъсти валма прах, а прахът също така можеше да скрие много. Думайски кладенци лежаха вдясно от пътя — три каменни каптажа сред малка горичка; буретата можеха да се напълнят добре с прясна вода, още повече че до следващия сигурен източник оставаха поне четири дни път, стига Алианелски извор да не беше пресъхнал, но Галина бе заповядала да не спират. Той се мъчеше да задържи вниманието си върху околността, но не можеше.
От време на време се обръщаше и поглеждаше дългата върволица от фургони, виеща се по пътя, с Айез Седай и Стражниците, яздещи покрай тях, и вървящите пешком слуги. Повечето от Младоците бяха в тила, както се беше разпоредила Галина. Виждаше и фургона в центъра на колоната, с шестте Айез Седай, яздещи неотлъчно край него — той беше без покривало. Гавин беше готов да убие ал-Тор, но от тази мисъл му прилошаваше. Дори Ериан бе отказала да взима повече участие след втория ден, а Светлината бе свидетел, че тя имаше причина. Галина обаче беше непреклонна.
Той пак погледна напред и докосна писмото на Егвийн в джоба на палтото си, грижливо увито в копринена кърпа. Само няколко думи, с които му казваше, че го обича и че трябвало да тръгне; нищо повече. Препрочиташе си го по пет-шест пъти на ден. Нищо не беше споменала за неговото обещание. Е, той не бе вдигнал ръка срещу ал-Тор. Беше зашеметен, когато научи, че Ранд е пленен — разбра го няколко дни след като бяха тръгнали на път. Трябваше някак да я накара да го разбере. Беше й обещал да не вдигне ръка срещу този човек и нямаше да го направи, дори да загинеше, но нямаше да вдигне ръка също така и в негова подкрепа. Егвийн трябваше да разбере това. Светлина, трябваше да го разбере!