Читать «Господарят на хаоса» онлайн - страница 594

С изключение на Гаул и Руарк всички айилци носеха пурпурна платнена ивица с изрисуван черно-бял диск през слепоочията. Перин ги беше забелязал в Кайриен, както и в Кемлин, но когато попита Гаул, а после и Руарк, дали това ги отличава като сисвай-айман, за които му беше споменал Руарк, двамата се направиха, че не разбират за какво им говори. Перин дори попита мъжа, който, изглежда, беше главният след Руарк, Юриен, но Юриен като че ли също не го разбра. Е, Руарк беше казал, че може да вземе само сисвай-айман, така че Перин мислеше за тях с това име, въпреки че не знаеше какво означава то.

Това, което определено знаеше, беше, че може би ще възникне свада между сисвай-айман и Девите. Когато някои от тези мъже погледнеше към Девите, Перин долавяше лъх на ревност. Когато някоя от Девите погледнеше към сисвай-айман, миризмата им го караше да си помисли за вълк, разкъсващ сърна, вълк, който няма да даде на другите от глутницата да докоснат и една мръвка, дори да се задави, докато я изгълта. Не можеше дори да си въобрази защо се гледат така, но миризмата бе много остра.

Всичко това все пак бе едно „може би“, нещо, което можеше да стане, а можеше и да не стане. С други неща обаче не беше така. В първите два дни, след като напуснаха града, Сюлин и Нандера пристъпваха напред всеки път, когато Руарк кажеше нещо, засягащо Девите; и всеки път Сюлин отстъпваше изчервена, но следващия път отново напираше, всеки път. На втората вечер, когато се вдигна станът, двете се опитаха да се убият с голи ръце.

Поне така изглеждаше в очите на Перин — ритаха се, удряха се с юмруци, търкаляха се по земята и така си извиваха ръцете, че той бе сигурен, че някоя кост ще изпука — докато тази, която се бе оказала в неизгодна позиция, не успееше да се освободи с извъртане и удар. Руарк го спря, когато се опита да се намеси, и изглеждаше изненадан, че го е поискал. Доста кайриенци и майенци се струпаха наоколо, за да ги гледат и да правят облози, но никой от айилците дори не погледна борбата им, дори Мъдрите.

Най-накрая Сюлин успя да притисне Нандера по очи към земята, сграбчи я за косата и заблъска главата й в земята, докато тя не се отпусна неподвижно. Дълго време по-старата жена остана на място, гледайки пребитата. А после преметна изпадналата в несвяст Нандера през рамо и я помъкна нанякъде.

Перин реши, че вече ще командва Сюлин, но не се оказа така. Сюлин все така присъстваше на съвещанията, но именно покритата с цицини Нандера отговаряше на Руарк и поемаше командите му, докато не по-малко подутата Сюлин си мълчеше, и когато Нандера помолеше Сюлин да направи нещо, тя го правеше без колебание и незабавно. Перин можеше само да се почесва по главата и да се чуди дали изходът на битката всъщност е такъв, какъвто си мисли той.

Мъдрите винаги крачеха покрай пътя на групи, които се меняха по големина и чиито членове като че ли се разместваха. В края на първия ден Перин забеляза, че цялото това разместване се върти около две жени, Сорилея и Амис. В края на втория вече беше сигурен, че двете поддържат различни гледни точки — нещо много зачестиха сърдитите погледи и мръщения. Амис взе да отстъпва по-бавно и да се изчервява по-рядко. Понякога Руарк замирисваше леко тревожно, щом погледнеше към жена си, но това беше единственият признак, че забелязва нещо. При третия бивак извън града Перин почти очакваше да види, че битката между Сюлин и Нандера се повтаря между Мъдрите. Вместо това двете жени взеха по един мях и се отдалечиха малко, след което седнаха на земята и свалиха сгънатите забрадки от косите си. Той ги погледа в огряната от луната тъмница, останал достатъчно далече, за да не може да ги подслуша макар и случайно, но единственото, което двете правеха, беше да пият вода и да си говорят. На другата заран останалите Мъдри продължиха да се местят от едната към другата, но преди дългата колона да покрие три мили, Перин забеляза, че всички вече си се струпали около Сорилея. От време на време двете с Амис се отбиваха от едната страна на пътя да си поговорят насаме, но със сърдитите погледи се свърши. Ако бяха вълци, Перин щеше да каже, че е надвито някакво предизвикателство към водача на глутницата, но ако можеше да се съди по миризмите им, сега Сорилея приемаше Амис почти като равна, което никак не подхождаше на вълците.