Читать «Небесният огън» онлайн - страница 4

Кабинетът на Амирлин се намираше само на няколко етажа от основата на Бялата кула, и все пак това помещение представляваше толкова сигурно сърцето на Кулата, колкото сигурно самата Кула, с цвят на избеляла кост, представляваше сърцето на величествения островен град Тар Валон. А Тар Валон беше, или се смяташе за сърцевината на света. Стаята сама по себе си говореше за властта, притежавана от дълъг низ жени, които я бяха обитавали, с пода, покрит с излъскан червен камък от Мъгливите планини, висока камина от златист кандорски мрамор, стени, облицовани със светло дърво със странни жилки, с врязани в него преди повече от хиляда години непознати за окото птици и зверове. Камъни като блестящи перли обрамчваха високите сводести прозорци, отвеждащи към терасата, гледаща към личната градина на Амирлин — единствените такива камъни на света, извадени от някой безименен град, погълнат от Морето на бурите по време на Разрушението на света. Стая на могъщество, кабинетът на Амирлините, карали тронове да танцуват под техния призив близо три хиляди години. А дори не бяха я попитали за мнението й.

Твърде често се проявяваше напоследък това пренебрежение. Нещо по-лошо — и може би предизвикващо най-голяма горчивина — те узурпираха властта й, без дори да си го помислят. Знаеха много добре как бе стигнала тя до шарфа, знаеха, че се бе озовал на раменете й благодарение на тяхната помощ. Тя самата си даваше твърде добра сметка за това. Но прекалено много си въобразяваха. Скоро щеше да настъпи часът да направи нещо по въпроса. Но все още не.

Беше оставила своя отпечатък в стаята, доколкото бе възможно: нова писалищна маса, изящно гравирана с тройно свързани пръстени, и тежко кресло, от което над тъмната й коса се издигаше изваян от слонова кост Пламък на Тар Валон, като голяма снежна сълза. Три лакирани кутии алтарска направа стояха подредени на масата, изрядно отдалечени на равно разстояние една от друга. Едната съдържаше най-изящните образци от личната й колекция гравирани миниатюри. Бялата ваза, сложена върху обикновена подставка, беше пълна с червени рози, изпълващи стаята със сладостен аромат. Откакто я бяха издигнали, дъжд не беше капвал, но цветята винаги оставаха свежи с помощта на Силата. Тя винаги беше обичала цветята. Толкова лесно можеха да бъдат окастрени и научени да създават красота.

Две рисунки висяха на едно място, където можеше да ги вижда само като си вдигне главата. Другите избягваха да поглеждат към тях; от всички Айез Седай, които посещаваха кабинета на Амирлин, само Алвиарин ги удостояваше с бегъл поглед.

— Има ли някакви вести от Елейн? — попита колебливо Андая. Крехка като птиче дребна женица, външно боязлива въпреки айезседайските си черти, втората Сива изглеждаше невъзможна за посредничка, но всъщност бе една от най-добрите. В гласа й все още се долавяха бледи следи от тарабонския говор. — Или Галад? Ако Мургейз разбере, че сме изгубили заварения й син, може да започне да задава още въпроси и за местонахождението на щерка си. А ако разбере, че сме изгубили и щерката-наследница, Андор може да се окаже толкова близък до нас, колкото е и Амадиция.