Читать «Небесният огън» онлайн - страница 2

Костеливите пръсти на Теслин заразлистваха свитъците в скута й. От четирите присъстващи Червени — повече от всяка друга Аджа — тя почти не отстъпваше на Елайда по суровост. Но пък никой не можеше и да си помисли за нея, че е красива.

— Навярно щеше да е по-добре да не е толкова спокойна — каза Теслин със силно доловимия си иллиански акцент. — Таз сутрин получих сведение, че маршал-генералът на Салдеа е повел армията си в поход. Не към Погибелта, а в обратна посока. На югоизток. Нивга не би го направил, ако Погибелта не изглеждаше толкова заспала.

— А и тази мълва за Мазрим Таим, дето напоследък се просмуква извън Кулата. — Алвиарин го изрече така, сякаш обсъждаше времето или цената на килимите, а не заплаха за истинско бедствие. Много усилия бяха хвърлени за залавянето на Таим и не по-малко за укриването на неговото бягство. Нищо добро нямаше да донесе на Кулата, ако светът научеше, че не са успели да задържат един Лъжедракон, след като са го хванали. — И както изглежда, кралица Тенобия или Даврам Башийр, а може би и двамата, смятат, че не може да се разчита на нас, че ще се справим отново с него.

При споменаването на Таим настъпи мъртва тишина. Този мъж можеше да прелива — бяха го повели към Тар Валон за опитомяване, бяха го откъснали от Единствената сила завинаги, а той бе скъсал оковите и се бе освободил — но не това обузда езиците им. Допреди време съществуването на мъж, способен да досяга Единствената сила, се смяташе за най-страшно проклятие. Издирването и залавянето на такива мъже беше главната причина за съществуването на Червените и всяка друга Аджи им помагаше с каквото може. Но сега повечето жени от другата страна на масата се размърдаха неловко на столовете си, избягвайки да се погледнат една-друга в очите, защото споменаването на Таим ги бе приближило твърде много до една друга тема, за която не искаха да говорят. Дори Елайда усети жлъчта, надигаща се в стомаха й.

Очевидно Алвиарин не изпитваше подобна неохота. Само единият ъгъл на устните й се кривна леко в подобие на усмивка, или по-скоро на гримаса.

— Ще удвоя нашите усилия да заловя отново Таим. И предлагам една сестра да бъде изпратена за съветничка на Тенобия. Някоя, която да е свикнала да преодолява типичната за младите жени опърничавост и неотстъпчивост.

Тишината стана още по-гробовна.

Джолайн намести шала си със зелени ресни на крехките си рамене и се усмихна, макар усмивката й да изглеждаше малко насилена.

— Да. Тя има нужда от някоя Айез Седай до рамото й. Някоя, която да може да се оправи с Башийр. Той има силно влияние над Тенобия. Трябва да върне армията си обратно, където може да се използва в случай, че Погибелта се разбуди. — Твърде много разголена гръд се показваше в междината на шала й, а бледозелената й коприна беше твърде вталена, твърде впита в тялото й. А и твърде много се усмихваше за вкуса на Елайда. Особено на мъже. Но такива си бяха Зелените.

— Последното, от което имаме нужда сега, е още някоя армия в поход — намеси се бързо Шемерин, Жълтата сестра. Леко пълничка, тя така и не бе успяла да усвои присъщото на Айез Седай външно спокойствие. Често в очите й се долавяше напрегната възбуда, а напоследък — почти винаги.