Читать «Сърцето на Луцифер» онлайн - страница 246
Дъглас Престън
Той избута вестника настрана.
— Няма ли да ходиш на работа?
— От музея ни казаха да си останем вкъщи до края на седмицата — нещо като принудителна ваканция. Сградата ще бъде заключена, докато не открият как е била разбита охранителната система — Тя поклати глава. — На всичкото отгоре, изглежда, че Хюго Менцес е изчезнал. Май една от камерите го е заснела недалеч от зала „Морган“ малко преди грабежа Безпокоят се да не би да се е натъкнал на престъпника и да е бил убит.
— Може би той е престъпникът.
— Диоген Пендъргаст е престъпникът. От всички хора ти най-добре знаеш това.
— Може би Менцес е Диоген. — Бил се разсмя сухо.
— Това даже не е смешно.
Смитбак вдигна рамене.
— Съжалявам. Проява на лош вкус от моя страна.
Нора му наля кафе и допълни и своята чаша.
— Има едно нещо, което все още не мога да разбера от статията ти. Как е успял Пендъргаст да изнесе „Сърцето на Луцифер“ от „Уърлд“? Искам да кажа — веднага са запечатали сградата, всички са минали през скенер, освен това всички, които са влизали и излизали са записани. Но не са открили Пендъргаст. Какво е направил, да не е скочил от прозореца?
Смитбак приглади непокорния кичур над челото си, който отново щръкна веднага щом дръпна ръка.
— Това е най-хубавата част от историята — де да можех да я опиша!
— А защо не можеш?
Смитбак се обърна към нея и се усмихна малко мрачно.
— Защото аз бях този, който изнесе скъпоценния камък от сградата.
— Ти?! — Нора се ококори невярващо.
Смитбак кимна.
— О, Бил…!
— Нора, трябваше да го направя. Беше единственият начин. Но не се бой — следата никога няма да ги доведе до мен. Диамантът отново е там, където му е мястото. Планът бе наистина брилянтен.
— Разкажи ми за него.
— Сигурна ли си, че искаш да чуеш? Това те превръща в съучастник.
— Аз съм ти жена, глупчо. Разбира се, че искам да чуя.
Той въздъхна.
— Пендъргаст измисли всичко. Знаеше, че ще запечатат сградата и ще претърсят всички, които искат да излязат, затова се представи за един от техниците, които се занимаваха с рентгена.
— Но ако охраната е била толкова здраво затегната, колкото казваш, не са ли проверявали и техниците, преди да напуснат сградата?
— Пендъргаст предвиди и това. След като ме прекара през рентгеновия апарат, той ме придружи до изхода. Тъкмо тогава мушна диаманта в джоба ми. След което аз най-спокойно си излязох.
Нора почти не можеше да повярва.
— Ако те бяха хванали, със сигурност щяха да ти друснат двайсет години!
— Не си мисли, че не ми е хрумвало — каза Смитбак и сви рамене. — Но от това зависеше човешки живот. Освен това имам вяра на Пендъргаст — и понякога ми се струва, че съм единственият.
С тези думи той се изправи, отиде до прозореца и се загледа навън неспокойно с ръце на кръста.
— Нищо не е свършило, Нора — промърмори той. — Не и в дългосрочен план.
Смитбак се извърна бързо, а очите му блестяха от гняв.
— Това е пародия на правосъдие! Един невинен чонек бе набеден за ужасен сериен убиец. Истинският килър с все още на свобода. Аз съм журналист. Работата ми е да казвам истината. А в тази история липсва много от истината. И аз ще разбера каква е тя.