Читать «Сърцето на Луцифер» онлайн - страница 244

И в този момент тя се появи като по команда: вървеше със Сингълтън насам.

Той отново сведе глава и зачака. Чу приближаващи се стъпки. Лицето му гореше.

— Лейтенант?

Вдигна очи. Не беше Хейуърд, а само Сингълтън. Лора просто го бе подминала.

Сингълтън се огледа наоколо и размени няколко думи с ченгетата около Д’Агоста.

— Откопчайте му белезниците, моля.

Един от полицаите го освободи.

— Бих искал да проведа частен разговор с лейтенанта, ако не възразявате.

Ченгетата опразниха помещението с видимо облекчение. Когато и последният излезе, Сингълтън сложи ръка на рамото му.

— Страшно си загазил, Вини — произнесе той меко. Д’Агоста кимна.

— Няма нужда да казвам, че си задържан без право на гаранция. Ще свикат следствена комисия и предварително вътрешно изслушване колкото е възможно по-скоро, вероятно вдруги ден. За момента бъдещето ти в силите на реда е една голяма въпросителна, но честно казано, това ти е последният проблем. Изглежда имаме на ръка четири обвинения за углавни престъпления: отвличане, кражба на коли, съпротива на органите на реда, съучастничество.

Д’Агоста стисна главата си в ръце.

Сингълтън го потупа по рамото.

— Но важното, Вини, е че въпреки всичко ти най-накрая се предаде. Посочи ни Пендъргаст и ние го заловихме. Няколко коли пострадаха, но никой не е ранен. Можем дори да успеем да излезем с твърдението, че планът е бил такъв през цялото време — работил си под прикритие, за да спипаш Пендъргаст.

Д’Агоста не отговори. Гледката на Пендъргаст, когото отвеждат с белезници, бе все още пред очите му. Пендъргаст недосегаемият.

— Виж какво, ще направя каквото мога с тези обвинения и може би ще успея да мина някои от тях за „лошо поведение“. Нищо не обещавам.

Д’Агоста преглътна и успя да смутолеви едно „благодаря“.

— Има един интересен момент. Предварителните показания на отвлечената жертва изглежда сочат, че този Диоген Пендъргаст е жив — и може би дори е отговорен за диамантения обир в музея. Явно просто сме го пропуснали там долу в железопътните тунели. Фактът, че Пендъргаст носеше „Сърцето на Луцифер“ в джоба си също е адски объркващ. Това донякъде… е, ами, оставя случая отворен. Ще трябва да ревизираме някои от хипотезите си.

Д’Агоста вдигна очи и го изгледа остро.

— Мога да обясня всичко.

— Запази обясненията за разпита. Хейуърд вече ми разказа теорията ти, че Диоген е натопил брат си за убийствата. Истината е, че сега знаем, че Пендъргаст се е представил за Каплан и е откраднал диаманта. Каквито и да са по-конкретните детайли, няма да му е лесно да се измъкне, не ще и дума. Ако бях на твое място — а сега ти говоря като на приятел, а не като на подчинен — бих се тревожил повече за собствената си кожа и щях да престана да се вълнувам от Пендъргаст. Този кучи син ти докара достатъчно проблеми.

— Капитане, ще се радвам, ако не говорите за агент Пендъргаст по такъв начин.