Читать «Бурята» онлайн - страница 2

Пикет залегна. Поредната ракета се заби пред мостика и над него премина топлинна вълна. Ударът разклати кораба и разпори металния покрив като огромна отварачка за консерви.

Щом взривната вълна отмина, Пикет вдигна глава. Последният от офицерите лежеше мъртъв, а мостикът беше сринат. Дори щурвалът липсваше – само парче метал висеше от шпиндела. Въпреки това, корабът продължаваше да се носи напред с пълна сила.

Пикет се изправи и забеляза нещо, което го изпълни с надежда – тъмни облаци и дъждовна пелена. Откъм десния борд приближаваше гръмотевична буря. Ако успее да насочи кораба към нея, тя щеше да го скрие.

Като се придържаше за отвесната преграда, Пикет се протегна към останалото от щурвала парче. Избута го наляво с последни сили. Кормилото успя да се завърти с половин оборот и капитанът падна на палубата заедно с него.

Корабът започна бавно да променя курса си.

Като се опираше на палубата, Пикет избута щурвала нагоре и после отново го свали надолу, за да направи пълен оборот.

Товарният кораб образува бяла дъга по повърхността на океана и се насочи към бурята.

Облаците отпред бяха гъсти. Дъждът, който се сипеше от тях, помиташе водната повърхност като огромна метла. За пръв път от началото на нападението Пикет усети, че имат шанс, но докато корабът пореше вълните към бурята, ужасният звук на пикиращите бомбардировачи, които се насочваха към бягащия съд, поставиха спасението под съмнение.

Капитанът затърси с поглед източника на този шум.

Точно пред кораба, от небето се спускаха два пикиращи бомбардировача „Айчи Д3А“–Валс, моделът, който японците използваха със смъртоносен успех при Пърл Харбър, а няколко месеца по-късно и срещу британската флотилия близо до Цейлон.

Пикет видя как самолетите пикират и се заслуша в засилващия се свистящ шум от крилата им. Той изруга и извади пистолета си.

- Разкарайте се от кораба ми! – изкрещя Пикет и започна да стреля по тях със своя „Колт“ 45-и калибър.

Самолетите се издигнаха в последната секунда и преминаха с рев над главата му. Дъжд от 50-калиброви куршуми надупчи кораба. Един от тях премина през крака на Пикет. Капитанът падна по гръб на палубата. Очите му се разшириха и се вторачиха напред. Той не можеше да помръдне.

Над главата му се извиха кълба от пушек, а небето стана сиво. Пикет си помисли, че това е краят. Корабът и тайният товар скоро щяха да попаднат в ръцете на врага.

Капитанът се проклинаше, че не потопи кораба по-рано. Надяваше се да потъне, преди врагът да го превземе.

Очите на Пикет започнаха да се затварят. Звукът от пикиращи бомбардировачи достигна до ушите му. Ревът се усили, а предвещаващият смърт писък на крилата им сякаш обявяваше абсолютната неизбежност на края.

Тогава небето се смрачи. Въздухът стана леден и влажен, а корабът „Джон Бъри“ изчезна в бурята, погълнат от стената от дъжд и мъгла.

За последно корабът беше видян от един японски пилот, който докладвал, че съдът гори, но плава с пълна мощност. Повече никой нищо не чу за „Джон Бъри“.

1

Северен Йемен, близо до границата със Саудитска Арабия, Август, 1967 г.