Читать «Бурята» онлайн - страница 6

Халиф знаеше, че може да принуди Джин да го направи. Просто трябваше да му заповяда и момчето щеше да се подчини. Но искаше синът му да реши сам.

- Страх ли те е?

Джин поклати глава. Той се обърна и вдигна бавно пистолета.

Бандитът го погледна, но вместо да се поколебае, ръката на момчето стана по-уверена. Джин погледна бандита в лицето и дръпна спусъка. Звукът от изстрела отекна по водата и се понесе из пустинята. Щом затихна от очите на момчето вече не се стичаха сълзи.

2

Индийският океан Юни, 2012

Двайсет и седем метровият катамаран се плъзгаше по спокойните води на Индийския океан, огрян от лъчите на залязващото слънце. Движеше се с не повече от три-четири възела, тласкан от лекия бриз. Красивото бяло платно се издигаше над широката палуба. Върху централната част на корпуса се виждаха огромни тюркоазени букви „НАМПД“–Национална агенция за морско и подводно дело.

Кимо Акона стоеше близо до двойния нос на катамарана. Той беше трийсетгодишен, имаше гарвановочерна коса и изваяно тяло, а ръката и рамото му бяха покрити с традиционни хавайски татуировки. Кимо беше бос и балансираше на самия край, сякаш караше сърф.

Той държеше дълга въдица, с която потапяше някакъв инструмент във водата. Данните върху малкия екран му показаха, че инструментът работи. Той издиктува резултатите:

- Нивото на кислорода е малко ниско, температурата е 21 градуса по Целзий, 70.4 по Фаренхайт.

Други двама души наблюдаваха Кимо. Пери Халверсън, ръководителят на екипа и най-старият му член, стоеше зад щурвала. Той носеше къси панталони в цвят каки, черна тениска и маслиненочерна шапка, която притежаваше от години.

До него стоеше Талия Куиварос, която всички наричаха „Ти“. Тя беше облечена в бели шорти и червено горнище на бански, което подчертаваше красивата ѝ фигура с приятен загар и разсейваше двамата мъже.

- Това е най-ниската температура досега – отбеляза Халверсън. – Тук е с цели три градуса по-студено, отколкото би трябвало да е по това време на годината.

- Това няма да се хареса на противниците на глобалното затопляне – засмя се Кимо.

- Да, вероятно – намеси се Талия, която въвеждаше данните в един малък таблет, – но определено има някаква последователност. Двайсет и девет от последните трийсет отчитания имаха отклонение от поне два градуса.

- Възможно ли е оттук да е минала буря? – попита Кимо. – И, например, да е изсипала дъжд или град, без да имаме данни за това?

- Не и през последните няколко седмици – отговори Халверсън. – Това е аномалия, а не изолирано явление.

Талия кимна.

- Дълбоководните данни от дистанционните датчици, които спуснахме, го потвърждават. Има значително отклонение в температурите, чак до металимниона¹. Сякаш слънчевата топлина не попада върху този район.

- Не мисля, че проблемът е в слънцето – каза Кимо.

Няколко часа по-рано, докато слънцето печеше от безоблачното небе, околната температура беше достигнала трийсет и пет градуса. Дори и преди да се скрие последните му лъчи бяха ярки и топли.