Читать «Бурята» онлайн - страница 177

Кърт и стисна ръката.

- Ще ми липсваш!

- И ти на мен – отвърна Лейлани. – Надявам се, че разбираш.

Кърт се усмихна.

- Как се казва той?

Очите ѝ се разшириха за миг, а после на лицето и разцъфтя усмивка.

- Името му е Кале Лука.

- Радвам се, че няма да си сама.

Таксито спря пред хотела, тя отвори вратата да слезе, но се спря и се объра към Кърт.

- Сбогом, Лейлани! – каза и той с мек глас. – Ще си мисля за теб!

- И аз за теб!

Целуна го лекичко по устните. После затвори вратата и изчезна.