Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 8

-      Шип е направил това - каза старецът, но думите му бяха немощни, почти изгубени сред внезапното жужене, което изпълваше ушите на Крис. - Както можеш да видиш, палецът беше почти отрязан. Но ето, сега е почти заздравял. Всичките ти рани са в това състояние.

-      Но как? - Той обърна ръката си, после сви юмрук. Изобщо не болеше. - Това не е възможно. Как може да се случва? Защо съм още жив?

-      Не мога да кажа. - Старецът вдигна ръце. - Дали е от отварата? Или е грешка, както казваш? Комбинация от двете: отварата и твоята физиология? Или това е просто чудо, или пък магия?

-      Няма такова нещо като магия - промърмори Крис през вцепенените си устни. Спомни си мрачното гърлено мърморене, странния мирис на тамян, който беше изпълнил ноздрите му. „И ръцете му на гърдите ми. Помня, усетих как нещо... ме напуска.“ Стрела от нов страх прогори пътя си през гърдите му. - Не вярвам в чудеса.

-      Аз също. Но може да поспорим дали това, че осемгодишно момиченце е намерило сила да вдигне седемнайсетгодишно момче върху кон, е нещо естествено. Въпреки че трябва да се вземе предвид, че човешкото тяло реагира на спешните случаи, като зарежда тъканите с адреналин. Това увеличава притока на кръв, дава повече енергия и съответно по-голяма сила. Ели е била уплашена, случаят е бил спешен и тялото ѝ е реагирало. Дори ти е дала палтото си, а денят е бил наистина много мразовит. Но тя не е почувствала студа, защото същият физиологичен механизъм я е държал топла. Така че, виждаш ли? - Старецът разтвори ръце в жест „нямам трикове в ръкава“. - Няма чудеса. Просто наука.

-      Но ти не правеше това, когато се събудих. Онова не беше наука.

-      Не, онова беше вяра. Като тези неща. - Старецът погали с пръст дървения амулет, провесен от кожена каишка на гърдите на Крис. - Ели е вярвала, че това ще те предпази. Дали се е получило, е без значение. Било е нещо, което тя е можела да даде, а в замяна се е сдобила със смелост. Сдобила се е е вяра. Но всички емоции се осъществяват химически и могат да бъдат манипулирани. Всеки пияница, всеки любовник, всеки възторжен мистик го знае. Няма сърце - старецът положи длан на гърдите си, после докосна слепоочието си - без главата.

-      Тогава какво правеше?

-      Молех Бог да те излекува - каза просто старецът. - Също така ти внушавах, че може би е време да се събудиш. А ти го направи доста драматично. И не възразявай! Сигурен съм, че е било съвпадение, а не чудо. Това е просто нещо, което не разбираме. Трябва обаче да призная, че това - старецът докосна корема на Крис - изобщо не го разбирам.

-      Аз не разбирам абсолютно нищо - каза Крис.

-      Помниш ли нещо изобщо? Защото мислим, че сънуваше, и то от доста време. С дни. Твоите... - Старецът направи кръг във въздуха пред собствените си очи. - Движеха се, сякаш беше в интензивен БДО¹ сън.

-      Аз... - Езикът му се оплете. „Сънища, всички тези сънища бяха толкова истински.“ - Помня само малко, точно преди...