Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 10
Илса Бик
- Гъби?
- Атанита псеудотори. Гъбата „фалшива смърт“. Подхожда ѝ. Тя и братовчедка ѝ, мухоморката, имат много дълга и колоритна история. Можеш да прочетеш за това, ако искаш. Така или иначе Джейдън - доста умно момче, истински учен - мисли, че отварата причинява странна сънна кома. В комбинация със студа тя те е вкарала в състояние на хибернация. Забавила е метаболитните ти процеси и някак е предпазила мозъка ти. Прилична теория. Знаем, че комата понякога предпазва пациенти с мозъчни наранявания, деца, които са се удавили в студена вода.
- Моят мозък не е бил наранен. Не съм се давил. - „Кръвта ми изтече. Не можех да дишам. А какво би обяснило белезите?“
- Не, не си. Ти си уникален, Кристофър, отвъд факта, че все още си ти.
- Имаш предвид, че не съм се Променил. И това име. На твоя брат. Той е мой... - Отново преглътна на сухо. - Мой дядо. Преподобният Йегър.
- А! Да. Казвали са ми, че с брат ми имаме еднакви очи. - Исак Хьнтър все още беше мил. - Предполагам, това те прави мой праплеменник.
- Предполагам. - Той нямаше представа. - Пратиха ме да те намеря.
- Допусках го. Джесика ли беше?
- Донякъде. - „Джес с черни огледала за очи в Земята на мъртвите. И Питър беше там, и Лена.“ Внезапно се почувства изтощен, резултатът от всичко, което се беше случило, най-после го настигаше. - Дълга история е... - И толкова безсмислена. Нейтън беше мъртъв. Ако се съдеше по съня му, Лена също.
„Какво си мисля? Аз не вярвам в магия, нито в сънища.“
И все пак той беше направил... какво? Беше като Лазар? Това беше лудост. Беше изпаднал в странна кома, преди да се върне от Земята на мъртвите.
- Не разбирам какво трябва да намеря тук или зашо е толкова важно - каза той. - Йегър ми е дядо. Това не е новина. Добре, ти си негов брат, също така си амиш или водиш някаква отцепническа секта. Но какво от това?
- Съгласен съм - каза Хънтър. - Ако това беше единствената история или всичко, което имаше да се открива.
- Какво още има?
- Зависи.
- От какво?
- От това колко знаеш за Саймън Йегър - каза Хьнтър. - И Пени Ърнст.
57
Някъде на запад от Рул четири дни след мравките, две седмици след лавината, Вълка ги водеше надолу по единичен небелязан коловоз без изход покрай изолирано и много голямо езеро, разположено сред големи обрасли морени. Съдейки по липсата на къщи по брега и по този коловоз, Алекс смяташе, че езерото може да е частна собственост, тайно място за бягство. На малко повече от три километра забеляза къща за лодки и дървен док с единичен кей, кацнал на ръба на водата, със стръмен хълм отдясно на нея. На високо възвишение отляво, оттатък езерото, имаше грубо изсечена двуетажна къща с голям панорамен прозорец отляво и частично завършена веранда, която беше все още на тухли и циментови блокове и която започваше от предната врата и завиваше надясно. От три страни къщата беше заобиколена от високи гъсто насадени вечнозелени дървета...