Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 6

-      Болеше. - Натежалите му гърди внезапно се обляха в пот. - Аз... не можех...

-      Успокой се! - Старецът го потупа по ръката. - По- бавно!

-      Мислех, че умирам - прошепна Крис. - Когато Хана ми даде онази вода... Мислех, че е отрова и че тя се опитва да ме убие. Предполагам... - „Всичко е било лош сън като онзи за баща ми и мен, и Лена, а после и Питър.“ Не знаеше дали да се смее, или да избухне в сълзи. - Сънувах, че умрях. Мислех, че съм мъртъв.

-      Това е, защото във всеки един смисъл - каза старецът - ти беше мъртъв.

¹ „Който е дошъл чрез вода и кръв...“ (от немски); Първо послание на Йоан, глава 5. - Б.пр.

56

-      Какво?! - Когато се опита да скочи от леглото, възлите се впиха в китките и глезените му. - За какво говориш? Какво казваш?

-      Полека, Кристофър! - каза старецът. - Успокой се!

-      Да се успокоя? - мислеше, че крещи, но бе успял да събере само един измъчен грак. Напъна се срещу чаршафите, вратът му беше толкова стегнат, че чу скърцането на прешлените си. - Казваш ми, че съм бил мъртъв? Че Хана наистина ме е отровила?

-      Да. Искала е да облекчи страданията ти, да ти помогне да си отидеш. Останала е с теб, докато си се отнесъл. Не е отнело много време. Вече си бил доста слаб. Ако Ели не те беше намерила, когато те намери, и не беше пратила Илай за помощ, можеше да си мъртъв като камък, преди Хана и Джейдън да стигнат до теб.

-      Ели и кучето ѝ ме з-запазиха жив. Т-те... - Гърлото му внезапно се стегна, когато се срина обратно на леглото. - Те ме поддържаха т-топъл. - Очите на Крис горяха и когато ги затвори, усети една сълза да се процежда по слепоочието му. „Защо плача?“ Засрамен, той завъртя лице настрани.

-      Да, нашата малка рибарка е доста изобретателна - каза старецът и Крис усети лек натиск на палец, който бършеше влагата от лицето му. - Не е слабост да си емоционален след шок. Ти явно си много силно момче, Кристофър.

-      Но как може да съм още жив? - прошепна Крис. Той отвори очи. - Каза, че съм бил мъртъв. Аз у-усетих как умирам.

-      Знам какво казах. Беше ти дадена отрова, която трябваше да те е убила, но не е. Трябваше да си мъртъв, но не си. - Старецът положи нежна длан на бузата на Крис. Докосване, за което той беше почти абсурдно благодарен. - Не мога да го обясня.

-      Може би не е било толкова лошо, колкото Хана е мислела. - Той усещаше сълзите, капещи в косата му. - Не е трябвало да го прави. Не съм кон със счупен крак.

-      Така е, но щеше ли да изпиеш отровата доброволно? Щеше ли да се довериш на момиче, което никога не си срещал, да приемеш, че е право да мисли, че ще умреш и че това е просто един жест на милосърдие?

-      Но тя е сбъркала, нали?

-      Може да е сбъркала за обхвата на нараняванията ти. Хана е доста умела. Някой ден ще стане добър лечител. Но не, тя не е лекар.

-      А ти?

-      Не. Но съм лечител от много време и познавам онзи капан.

-      Как те... - Усети, че въздухът започва да не му достига, но не можеше да спре. - Не можеха да махнат капана. Болеше твърде много. Чух ги да спорят. Хана се тревожеше, че ще започна да кървя още повече.