Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 5

- А! - Крис чу как викът изскача от устата му.

-      Кристофър? - не Питър или Лена, нито баща му, а старецът. Една суха и хладна длан намери челото му. - Кристофър, върна ли се отново при нас?

„Това друг сън ли е? - Той остана напълно неподвижен един дълъг момент. - Нов кошмар?“ Беше под дебел юрган и все още почти гол, въпреки че някой му беше нахлузил чифт долни гащи. Имаше и нещо непознато около врата му. Каишка?

-      Кристофър?

-      Д-да - изграчи той. Вдигна клепачи, потрепвайки срещу ярките спици жълто-бяла светлина, проникваща през два прозореца право срещу леглото. Би вдигнал длан, за да засенчи очите си, но не можеше да движи ръцете си. Чаршафи бяха стегнати около китките му, глезените му бяха вързани за таблите на кревата.

-      Ето те! Добре дошъл! - Пресягайки се за керамична стомна върху нощното шкафче, старецът изля вода в чиста чаша. - Жаден ли си?

Щеше да попита защо е вързан, но отчете, че ако някое дете беше грабнало пистолета му, щеше да направи същото.

-      Упойваща ли е? - изстърга.

-      Не. Ето! - Старецът плъзна ръка под раменете на Крис и го подпря, докато пиеше. Водата беше чиста, без мирис и хладна като балсам. Усети я да се плъзга по измъченото му гърло надолу към гърдите му, а после избухна като ледена експлозия в празния му стомах. Когато пресуши чашата, старецът го пусна и се настани обратно в стола си. - Надявам се да я задържиш. Дадохме ти малко бульон вчера, така че...

-      Вчера? - Когато прокара език по все още сухите си устни, усети вкуса на стара кръв на мястото, на което кожата му се беше напукала. - От колко време съм тук?

-      В тази стая ли? - Старецът преплете пръсти върху стомаха си. Косата му, която се носеше около раменете, беше снежнобяла като брадата му, а горната му устна беше гола. Но приликата беше явна - особено в очите, които бяха ярки, черни и пронизващи като на древен пророк. - От шест дни. Пристигнах снощи, точно преди залез. Бях тук, когато изплува предишния път.

Усети наблягането.

-      Как така в тази стая? Къде бях преди?

-      Какво си спомняш?

-      Сняг - каза той пресипнало. Не искаше да мисли за сънищата. - Дърветата. Шипове и зелено стъкло, и звук от чупещи се крайници като бомби.

-      Това е бил капанът. Какво друго?

-      Тежестта върху гърба ми и студа, и как боляха... гърдите ми, когато се опитвах да помръдна. Не можех да дишам, сякаш н-ножове... - Започваше да трепери. - Аз н-не можех...

-      Спокойно! - Старецът положи успокояваща ръка върху челото на Крис. - Това е в миналото.

-      Но колко далеч в миналото?

-      Две седмици.

-      Бил съм в безсъзнание две седмици? - Сърцето му прескочи. - Кой месец е сега?

-      Краят на първата седмица на март. По-спокойно, Крис! Сега си в безопасност.

-      Все това повтаряш. В кома ли бях? Какво е станало с мен?

-      Беше попаднал в капана. Хана каза, че не си можел да дишаш, имал си невероятни болки, бил си изгубил огромно количество кръв. Всеки път, щом се опитвали да помръднат теб или капана...