Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 2

-      Как ли не е дошло - каза той, после започна да се върти, двамата Крис се завъртяха, чуковете им свистяха, но когато се свързаха, се сринаха в един Крис, един чук, едно желание. Чу се тъп удар и разкъсващ звук, когато черепът на Лена се спука. Чукът трепна в ръката му, металът проби костта, преди да премине към по-меката розова каша на мозъка ѝ. Лена се сгърчи. Когато чукът излезе, Крис погледна нагоре и видя, че Джес е изчезнала.

-      Браво, момчето ми! - Обърсвайки буца мозък от бузата си, баща му пъхна пръсти в устата си. - Вкусно...

И тогава сцената се смени с бързо разтърсване, сякаш някаква ръка се беше вклинила в гърба му и го беше дръпнала силно, изхвърляйки Крис от този ужас в нещо напълно различно. Имаше само секунда да помисли: „Кошмар, това е кошмар, това не е истина, не е...“. Гърдите му внезапно избухнаха в груба агония. Електрически пламък премина през тялото му и всички свръзки се съживиха с прашене. Той забеляза, че въздухът беше топъл. Беше някъде вътре, не на снега, и имаше плискане и бълбукане на вода, скърцане на пружина, шумолене на плат. Тиктакане на часовник като от насекомо. „Легло, спалня, къде?“ Лежеше по гръб и трепереше, а всеки негов нерв виеше. Върху гърдите си усещаше странен натиск - „ръка, мъж“ - и един палец върху челото му проследяваше нещо, чертаеше надолу-нагоре, скицираше някакъв символ като перо върху празен лист хартия. Това, което последва, беше вихър от звуци, шепот и гърлено мърморене на мрачен език - като дървета, натежали от гарванови ята, всичките говорещи на непознати езици: „Durch das Blut und das Wasser seiner Seite...“¹.

Къде се намираше? Помнеше студа и снега, капана, който прорязваше дърветата - „Лена, бягай, бягай!“, - а после мазната унилост, пълзяща през тялото му, обгръщаща ума му „Вода. Нещо във водата...“ Отново се чу плискане наблизо и нещо мокро премина по гърдите му. Обхвана го чудовищен порив на страх. „Господи, не, отрова, убиват ме, не, не!“

-      Не! - Крис се чу как преглътна един внезапен разкъсан вик. - Не! - Очите му се отвориха рязко в същото време, в което ръцете отстрани подскочиха като стреснати птици. Някой извика, когато той подскочи и се върна към живота в стая, пълна със сенки и твърде малко светлина, все още крещейки: - Не! Не ме докосвайте, не ме докосвайте, махнете се от...

-      Кристофър! - Лице на старец изплува от мрака. - Кристофър, спри! Всичко е...

„Да се измъкна, трябва да се измъкна.“ Крис реагираше по инстинкт и чиста паника. Лявата му ръка замахна и се закачи за плат. Чу се стреснат грак, когато той дръпна мъжа, приближи го към себе си, ръката му се плъзна около врата му, очите му подскочиха при проблясъка на метал на левия хълбок на стареца. Ръката на Крис се стрелна. За миг пистолетът беше в юмрука му, а дулото се притискаше към слепоочието на стареца.