Читать «В плен на магията» онлайн - страница 45

Цяло чудо е, че не я повалих на земята — така се засилих към нея. Прегърнах я и сълзите й закапаха по ключицата ми. Аз самата трябваше да положа огромни усилия да не наквася цялата й коса, но всъщност и двете се смеехме.

— О, мъничката ми розова Джена — проплаках през смях, — никога през живота си не съм била така щастлива при срещата си с вампир!

Тя ме стисна по-здраво:

— И аз не съм се радвала толкова много на демон, който иска да ме смаже в прегръдките си!

В тази секунда не ми пукаше, че са ме довлекли обратно в „Хеката“ с помощта на някаква страховита тъмна магия, нито пък че най-вероятно ще намеря смъртта си. Джена Гюше жива, и беше тук, бяхме заедно. Всичко останало можеше да се оправи.

Когато се отдръпнахме една от друга, забелязах на врата й нов кръвен камък. Този бе по-голям и по-богато украсен от предишния. Джена проследи погледа ми и се разсмя, все още през сълзи. После повдигна леко камъка.

— Да, усъвършенствам се и се развивам — каза. — Получих го от Байрон, Той твърди, че е сто процента удароустойчив и няма начин да се счупи.

Повдигнах вежди, докато оглеждах изпитателно сложната изработка и финия сребърен обков на аметистовия медальон.

— Освен това е ужасно натруфен, но ако ще те предпази, аз съм „за“.

— Ще ти поръчам същия, на който да пише „Най-добри приятелки“ с руни, да речем.

Разсмях се. Не че беше чак толкова смешно, просто буквално се чувствах замаяна от облекчение, че я виждам.

— Значи наистина си била с Байрон през цялото време?

— Да. Онази нощ, когато ти се върна с Кал и Арчър, другите членове на Съвета дойдоха в стаята ми. Отведоха ме в някакво адски зловещо място… — Джена потрепери при спомена, а аз реших, че знам точно къде се е озовала: в приличната на затворническа килия стая в подземието на абатство Гори, която служеше за магическа съдебна зала.

— Лара Касноф искаше да ме прободат с кол — продължи Джена и аз инстинктивно стиснах пръстите й. — Заяви, че било глупаво да позволяват на вампирите да живеят с магически същества, затова трябвало да бъда екзекутирана. Госпожа Касноф предложи лично да се погрижи.

В момента толкова силно стисках ръката на Джена, че сигурно й причинявах болка. Представях си ясно как върви, ужасена и разтреперана, по стълбите след жената, на която някога бе вярвала. И то със съзнанието, че отива към смъртта.

Щях да убия госпожа Касноф. Само да си върнех силите, щях да й отнеса главата — заедно с малоумната прическа.

— Благодаря на Господ, че беше тя — каза Джена.

— Какво?! — примигнах аз.

— Именно госпожа Касноф се свърза с Байрон. Взе ми камъка, защото й трябвал за доказателство, че съм мъртва. Оказа се, че когато убиеш някой вампир, кръвният му камък се пръсва на парчета. Както и да е, после ме изведе от къщата през някакъв проход зад…

— Зад една картина — довърших.

И аз се бях измъкнала през него от абатството.

— Да, точно. Байрон ме чакаше в покрайнините на имението и ми даде това. — Повдигна отново натруфения накит. — Отведе ме в гнездото си в Лондон, което се оказа адски шантаво място. Но пък Викс беше там — завърши с лека усмивка.