Читать «В плен на магията» онлайн - страница 41

— Можем да отидем до Лох Балах — заяви Айслин.

— Това името на някакво място ли е, или просто се задави? — поинтересувах се аз и си изпросих сърдит поглед.

Баща ми издаде странен звук, все едно го душеха; възможно бе да се опитва да потисне смеха си. Прикри го с кашлица и обясни:

— Лох Балах е езеро в Ирландия. Свещено място за семейство Бранник, ако не ме лъже паметта.

— Най-святото — добави Айслин. — Някога едно от задълженията на Бранник е било да го охраняват.

— И какво толкова има там, че да му е нужна охрана?

— Предполага се, че там има вход към Подземния свят — отговори майка ми.

— Щом ще се бием срещу демони, ще ни е нужно и много демонично стъкло. В крайна сметка само то може да убие демон — отново взе думата Айслин. — А Подземният свят е единственото място, откъдето можем да се сдобием с него.

— Говориш за буквално отиване в ада, така ли? — попитах аз.

Никой обаче не ми обърна внимание.

— Не можехме да влезем — каза Финли. — Нито един от нас не е в състояние да преживее пътуване в Подземния свят. Трябва да притежаваш наистина могъща тъмна магия за това. Ако Софи все още имаше магически способности, може би щеше да е възможно, но без тях… — поклати глава тя.

— Софи все още притежава магическата си сила — намеси се тогава баща ми.

— Да, така е — подкрепих го и аз. — Не ме подложиха на Очистването. Обаче е затворена тук — потупах се по гърдите. — Онази дума, която използваха членовете на Съвета след присъдата ми, я заключи вътре в мен и сега не мога да я достигна.

Татко се протегна и взе ръката ми в своята.

— Помниш ли гримоара, с който се занимавахме в абатство Торн? В него имаше едно заклинание, което те накарах да докоснеш.

Естествено, че си спомнях. Не бях разбрала какво е заклинанието, но когато пипнах страницата, все едно нещо ме удари леко в средата на гърдите.

Едва сега осъзнах, че именно на това място усещах заключените си сили.

— То бе магия за защита — обясни баща ми. — Сега никой не може да ти отнеме напълно силите. Каквато и оковаваща магия да ти направят, достатъчно е само да докоснеш страницата с онова заклинание и отново ще разполагаш с тях.

Стиснах толкова силно ръката му, че сигурно го заболя.

— Божичко! — ахнах.

Можех да си върна отново магическите способности. Вече нямаше да се чувствам безпомощна, нито да имам нужда от призрака на Елодия, за да правя магии. Щяхме да имаме реални шансове да спрем Касноф. Обзеха ме надежда и въодушевление.

После обаче сякаш някой ме заля с кофа студена вода. Спомних си картината, която бе обрисувал Торин снощи: аз, начело на армията демони на Касноф. Би трябвало да разполагам със силите си, за да го направя, нали? А-а, не! Не, тук много се лъжеше. Нямаше начин да се съюзя с Касноф и да участвам в нещо толкова ужасно. Никога!

А след това се сетих за друго.

— Да, обаче трябва да докосна заклинанието. Онова, което е в гримоара. А гримоарът къде е?

Баща ми се сепна, сведе засрамено поглед и призна:

— Без съмнение, у Касноф.