Читать «В плен на магията» онлайн - страница 40

— А. Къде. Е. Той?! — натърти Айслин за може би четвърти път.

— Посред. Проклетото. Море! — отвърна Торин по същия начин и вдигна ръце във въздуха, при което дантелените му маншети отхвръкнаха назад. — Не знам защо не можете да го откриете! Намира си се на абсолютно същото място, където винаги е бил!

— Айслин, вече ти казах. Сигурно са му направили някакво заклинание и са го скрили — намеси се баща ми.

Беше се подпрял на облегалката на един от сгъваемите столове. От едната му страна се бе изправил Кал, а от другата — майка ми.

Срещнах погледа на Кал и снощната случка мигом изникна в ума ми. Как бях вкопчила пръсти в тениската му и как притисках устни към неговите.

Веднага насочих цялото си внимание към Торин.

Така, значи Касноф са в „Хеката“ — заявих. — Вероятно наедно с всички демони, които са успели да създадат междувременно. Но с какво се занимават там? Спретнали са си адско парти?

Никой не се обади, така че добавих:

— Нали схващате? Адско — понеже всички там са… Уф, няма значение.

— Аз разбрах — тихичко каза Изи.

Усмихнах й се признателно.

— Нямам представа какво планират — продължи Торин — зная само, че са там.

После ни изгледа намръщено един по един.

— Не всичко на този свят ми е известно, както добре знаете. Сигурен съм само, че това момиче тук — при тези думи ме посочи с показалец — играе основна роля, за да предотврати използването на орда демони за изтребване на човечеството.

Или пък ще води атаката. Тази мисъл изскочи неканена в ума ми. Коремът ми се сви. Торин ми намигна и се зачудих дали не умее и да чете мисли. Или просто бе разгадал изражението ми, което не бе особено трудно.

Изхвърлих от мислите си представата как заставам начело на армията демони и заявих:

— И Окото не са наясно с кроежите им.

Само след секунда, когато осъзнаха смисъла на думите ми, всички впериха погледи в мен.

— Снощи, ъ-ъ, говорих с Арчър — подхвърлих, все едно случайно се бях засякла с него в кафенето на ъгъла. — Използва някакъв камък, предавател или нещо подобно… Както и да е, появи се да каже едно „здрасти“.

— И ти едва сега реши да го споделиш с нас? — попита ме татко.

— Ами когато влязох, вие се разправяхте с Торин — отвърнах рязко. — Нямах кой знае какви възможности да взема думата. Освен това Арчър не знае нищо. По-точно, не знае повече от нас. Не смятах, че е особено важно да го споменавам. Намина за, хм… не повече от пет минути.

— Дойде в стаята ти ли? — повдигна вежди майка ми.

— Беше безплътен! — повиших тон аз. — И… съвсем като призрак. Всичко беше напълно невинно, заклевам се!

— Гаджето ти е член на Окото на Бога? — запита ме невярващо Финли.

Баща ми прочисти гърло.

— Във всеки случай — намеси се той и ме спаси от необходимостта да отговарям на Финли — хубаво е да го знаем. Това означава, че поне по отношение на Касноф всички сме в едно положение и никой няма предимство.

— Да — съгласих се аз, — тоест, никой няма идея какво да предприеме. Честно казано, това не ми звучи много добре, тате.

— Добре, а какво можем да сторим? — зачуди се на глас Финли. — Само ще си седим тук и ще чакаме Касноф да направят първата стъпка ли?