Читать «В плен на магията» онлайн - страница 17

— 1587 — поправи я Торин. — И магията не беше изобщо прекалено силна. Просто се оказа… малко по-сложна, отколкото очаквах.

— Да, бе, сигурно! — изсумтя Финли. — Както и да е. Няколко години по-късно Ейвис Бранник го открила и донесла огледалото при останалите от семейството си.

— Ейвис разбрала, че Торин умее да предсказва бъдещето, и сметнала, че може да ни е от полза. Оттогава сме негови пазители — довърши Айслин.

Запитах се дали винаги така разказват историите — като вземат думата подред. Това ми напомняше за синхрона между Елодия, Анна и Частън. Онази странна болка отново прониза гърдите ми. Не че бях харесвала особено „Троицата“, но една от тях бе мъртва, а другите две бяха изчезнали. Един бог знаеше какво е станало с тях.

— Били са покварени — заяви Торин, при което подскочих.

— Моля?

— Мислеше за две вещици, които са ти били съученички. Чудеше се какво им се е случило. Подозираш, че Касноф са ги превърнали в демони. Така е.

Забелязах, че очите му са много тъмнокафяви, почти черпи.

— Чакай, значи не само предвиждаш бъдещето, а можеш и други неща?

Той кимна, очевидно горд със себе си.

— Зная какво ли не, София Мерсер. А ти имаш много въпроси, нали? Къде си била онези седемнайсет дни? Какво е станало с малката ти кръвопиеща приятелка и баща ти…

Без да се замисля, с няколко крачки прекосих стаята и застанах точно пред огледалото.

— Жив ли е баща ми? Джена…

Торин се разкикоти и се дръпна назад, а аз замълчах.

— Не мога да издам всичките си тайни просто ей така — обяви той и разпери широко ръце.

Магията бушуваше в тялото ми и искаше да изскочи, да се хвърли към огледалото и да го разбие на милион късчета. Задоволих се само да хвана рамката и здравата да го разтърся.

— Кажи ми! — креснах, а масата в огледалото се преобърна, Торин се стовари на земята и навсякъде се разхвърчаха документи.

Някой ме сграбчи за раменете и ме дръпна от него. Обърнах се рязко. Очаквах да видя Айслин, обаче не бе тя държеше ме майка ми.

— Покрий проклетото нещо! — подвикна тя на сестра си.

Докато Айслин слагаше платнището, мама нежно отметна косата от лицето ми и ми обеща:

— Ще намерим баща ти, миличка. Както и Джена. — Стрелна сърдито с очи вече покритото огледало. — И няма да използваме Торин за тази цел! — После насочи поглед към Айслин: — Изобщо не трябваше да го слушаме!

— Нямаме кой знае какъв избор, Грейс — уморено каза Айслин.

Каквото и да бе съдържала зелената напитка, ефектът му започваше да изчезва. Умората се завръщаше в тялото ми и костите ми натежаха. Канех се да попитам дали мога да се върна в стаята си, когато Айслин въздъхна и предложи:

— Можем да го обсъдим пак по-късно. Утрото почти настъпи. — После подкани с жест Финли и Изи: — Хайде, момичета, време е за вечерната обиколка.

Без да кажат и дума, двете по-млади Бранник се насочиха към вратата. Докато наблюдавах оттеглянето им, правех планове да се промъкна обратно в стаята и да си поговоря дълго и напоително с Торин. В този миг обаче Айслин стисна рамото ми като в менгеме: