Читать «В плен на магията» онлайн - страница 16

Подозирах, че е второто.

— Значи това е момичето, заради което е цялата шумотевица — отбеляза той, докато ме изучаваше.

Имаше нисък дрезгав глас. Сигурно щеше да е много секси, ако нямаше аурата на злодей, при това не от онези секси злодеи от филмите. Въпреки това бях съвсем сигурна, че е обикновен магьосник. Демоните имат съвсем различно изкачване — много по-силно и тъмно. Този тип не бе от добрите, но не бе нито толкова мрачен, нито толкова могъщ.

Айслин цапардоса с ръка рамката на огледалото и масата, на която седеше мъжът, се разклати и за малко да се прекатури. Същевременно масата в стаята при нас остана напълно неподвижна.

Обитателят на огледалото сграбчи ръба на масата, за да се задържи, и се намръщи. Отвори уста, сякаш се канеше да каже нещо, но Айслин не му даде възможност.

— Ти сгреши, Торин. Тя вече не притежава магически способности.

— Така ли? — сви рамене Торин. — Е, сега наистина ще стане интересно — усмихна се той.

Вероятно много жени биха го сметнали за очарователен, но на мен ми се струваше просто мазен. Мислите ми явно бяха изписани на лицето, защото усмивката му веднага се стопи.

— Няма значение — обърна се към Айслин и сви рамене. — Никога не греша. Казах ви, че абатство Торн ще бъде погълнато от огън — така и стана. Казах ви, че това момиче ще се завърне сред вас — и то е тук.

После насочи пръст към Айслин. Повърхността на огледалото се огъна над показалеца му все едно бе балон с вода.

— Освен това ви казах, че ще загубите Грейс, която ще предпочете едно от чудовищата. Тогава никой не искаше да ми повярва — добави той, обръщайки се към мен. — Само че ти дойде и това е доказателство, че всичките ми пророчества са верни. И онова, което ти съобщих, Айслин, е вярно. Това момиче ще спре вещиците Касноф.

Настъпи мрачно мълчание. Всички се взирахме в мъжа в огледалото. Аз се опитвах да проумея факта, че жените Бранник, прославените убийци на магически същества, се вслушват в предреченото от един вещер. А също и смисъла на пророчеството му, че именно аз ще сложа край на ужасната магьосническа война, която се подготвяше. Само че не ми харесваше да наричат баща ми „чудовище“ и когато се изправих, на лицето ми бе изписано презрение.

— Значи имате магическо огледало, а? Трябваше да ми го кажеш по-рано — обърнах се към Изи. — Това е много по-готино от бодлива тел и бункери.

— Огледалото не е магическо — отвърна Изи, а аз забелязах, че изобщо не откъсва очи от Торин. — Той е наш затворник.

— Гост! — избухна мъжът, но всички се направиха, че не го чуват.

— А как сте успели да заловите един вещер, след като не използвате магия? — зачудих се.

— Бранник не са го заловили — обясни мама. — Той сам се е хванал в капана.

Торин изведнъж ни обърна гръб и се зае да приглажда маншетите си.

— Опитал се да направи заклинание, което било прекалено силно за него — добави Финли. — И в крайна сметка се оказал пленник на огледалото. Това се случило още през 1589 г.