Читать «В плен на магията» онлайн - страница 14

— Ами… да, предполагам. В крайна сметка те все разправяха как искате да ни избиете до крак.

По лицето на Айслин пробяга странно изражение — сякаш ме съжаляваше.

— Да, бе, сигурно! — изсумтя отвратено Финли. — Двете Касноф създават демони само по една причина: за да си направят лична гвардия. Доста е удобно да си имаш собствена армия.

За щастие един от столовете бе съвсем наблизо, защото иначе щях да седна направо на земята.

— Не разбирам — измънках и погледнах майка си през рамо.

Устните й бяха свити в тънка, сурова линия.

— Бранник никога не са вярвали особено на версията, че Алексей, бащата на Лара и Анастасия, иска да създава демони за защита на магическия свят. С такава мощ на практика е разполагал с магическата версия на ядрена бомба!

С помощта на друга вещица Алексей бе превърнал прабаба ми Алис в демон. Тя била съвсем обикновено момиче, но след стореното от Алексей Касноф станала чудовище. Тъмната магия в нея я накарала да полудее.

Така че — да, можеш да създадеш демон, но да го контролираш, е трудна работа.

Първата вечер, която прекарах в „Хеката“, госпожа Касноф ни направи нещо като образователна презентация — показа ни картини на различните методи, с които хората са убивали магически същества през вековете. И то не само Бранник и Окото на бога. Имаше и съвсем обикновени хора. Госпожа Касноф все едно искаше да ни внуши, че сме под непрестанна атака.

— А-ха. Все едно обикновените хора имат някакви шансове срещу чудовищата! — възкликна подигравателно Финли.

— Знаеш ли колко души носят фамилия Бранник, Софи? — меко попита Айслин, Поклатих глава и тя добави: — В момента ги виждаш всичките.

— Какво?! — попитах, невярващо. — Само… само вие трите? И едната е на не повече от дванайсет?

— На четиринайсет съм — подвикна Изи от кушетката, но никой не й обърна внимание.

— Бяхме четири с майка ти — отвърна Айслин.

— Да, ама сте се съюзили с Окото — настоях аз.

Преди няколко месеца главната квартира на Съвета в Лондон бе изгорена до основи, а седем от членовете му — убити. Според баща ми това е било дело на Окото и Бранник, които работели заедно.

— Окото? — разсмя се Айслин. — Да се съюзят с нас? Няма начин! Семейството ни произхожда от вещица, забрави ли? Окото не искат да имат нищо общо с нас.

— Тогава какво — Окото са нападнали щаба на Съвета сами?

— Изобщо не са го нападали — заяви Финли. — Всичко е работа на приятелчетата ти Касноф.

Имах чувството, че току-що съм се озовала на някаква странна планета, където всичко е наопаки. Тръснах глава, сякаш това щеше да ми помогне да мисля по-добре.

— Но защо Касноф биха… — И после ми просветна. — Също като с представлението първата вечер! Така магическите същества още повече ще се уплашат от Окото и Бранник и на никого няма да му пука, че Касноф превръщат деца в демони. Не и ако тези демони ще ни пазят от Окото и всички нас — възкликнах и посочих към Айслин и Финли.

— Точно така — кимна Айслин. — А сега са приписали на Окото и унищожаването на абатство, дори и евентуалната смърт на баща ти.

Сърцето ми се сви при мисълта, че баща ми може да е мъртъв. Майка ми ме погали по косата.