Читать «В плен на магията» онлайн - страница 12

— Грейс винаги е била най-бърза от всички ни — заяви усмихнато Айслин.

Осъзнах, че говори на мен. Даже усмивката й бе предназначена за мен.

— Добре — произнесох накрая. — Впрочем не съм наследила способностите й, ако случайно се чудиш. Не мога да уловя дори топка.

Айслин се разсмя тихо, но Финли се намръщи още повече.

— Значи ти си демонското изчадие — изсъска Финли.

— Фин! — избухна Айслин.

Ха! Значи поне една Бранник ме мразеше. Колкото и да бе странно, от тази мисъл се почувствах по-добре. Знаех как да се справям с подли кучки.

— Всъщност ми викат Софи.

Откъм дивана се чу кикот и всички се обърнахме към Изи. Тя прикри устата си с длан и се опита да се престори, че се е разкашляла, но Финли тръсна глава и нареди:

— Отивай си в стаята, Из!

Изи затвори книгата и я пусна в скута си. С изненада забелязах, че чете „Да убиеш присмехулник“.

— Фин! Аз не ти се присмивах заедно с нея! — възрази и ме изгледа гневно. — Та тя се опита да ме убие!

— Всъщност нищо подобно не съм правила — намесих се.

В очите на Айслин и Финли виждах непреклонност и жестокост, които силно ме стреснаха. Нямах никакво желание да понеса отговорността за постъпката на Елодия, особено сега, когато поне на теория бях една от тях, от Бранник. Думите започнаха да се изливат от устата ми като порой:

— Вижте, сега нямам магически сили, защото трябваше да мина през Очистването и ми направиха някакво заклинание, което ги заключи или нещо подобно. Не мога да ги използвам. Обаче имаше едно момиче — по-точно една вещица, Елодия… Та тя ми прехвърли способностите си, когато умря, и затова сега сме свързани. Това значи, че призракът й ме следва по петите и… ъ-ъ, прави разни неща. И когато Изи ме нападна, тя обсеби тялото ми. Прави го за първи път и, честно казано, направо ми изкара ангелите. Дори още не съм наясно какво точно стана и как. Както и да е. Изи, не аз, а тя използва магия срещу теб. Пак тя опря меча в гърлото ти и ти наприказва всички ония гадости. Аз не съм гадна. Или поне не нарочно.

В този момент бях приковала вниманието и на трите Бранник — всъщност на четирите, ако броим и майка ми. Леле, каква бе оная течност, която Айслин ми бе дала? Енергийна напитка „Бранник“ ли?

— Аз, ъ-ъ, май трябва да млъкна.

Айслин вече не се усмихваше. Дори ми се стори, че в изражението й се е промъкнала уплаха. Финли облегна бедро на масата и скръсти ръце на гърдите си:

— Какво искаш да кажеш с това, че вече нямаш магически сили?

Положих много, ама наистина много усилия да не покажа, че губя търпение.

— Точно каквото чухте. Имах сили, но след това Съветът — това е организацията, която определя и следи за спазването на правилата в магическия свят…

— Мда, това го знаем — прекъсна ме Финли с презрителна физиономия.

— Браво на вас — измърморих. — Та, те извършиха ритуал, който не беше… е, не беше толкова могъщ като Очистването. Магията ми не е изгубена завинаги.

Или поне така се надявах, но това не им го споменах.

Айслин и Финли се спогледаха.