Читать «Джунглата» онлайн - страница 218

Внезапно шумът на водата, падаща върху им, се промени, стана по-остър и силен. В първия момент Хуан не разбра какво може да означава това, но после му светна. Бяха се освободили от нея и възлизаха по водопада. Той се наведе към пода и използва ръцете си, за да се заслони и да си поеме дъх. Поемаше и вода, но успя да напълни дробовете си. Застопори се на място, като се вкопчи в тавата, след това дръпна Мак Ди да заеме същата поза. Удари го по гърба, повтори и потрети и изведнъж другарят му се закашля, давейки се и зяпайки за въздух.

Асансьорът се изкачваше с бързината на охлюв, борейки се срещу водата, но все пак не спираше.

— Добра работа свърши с въжето — измърмори Хуан, когато успя да успокои дишането си.

— Не мога да си позволя да изгубя началника си в първия работен ден — отвърна Лоулес и дори успя да пусне нахакана, макар и малко крива усмивка. — И ако броиш резултата, водя те с три точки.

Петнайсет минути по-късно, мокри до кости и треперещи, с вид на удавени плъхове, двамата стигнаха до входа, където намериха Макс и останалите, струпани около малък огън, който бяха запалили с дъските, отделяли мината от укреплението.

— Крайно време беше — избоботи Макс грубо, за да скрие облекчението си. — Взехте ли кристалите?

— Още не е сигурно — отговори Хуан. — По-късно ще поговорим за това.

— Какво стана с Бахар?

— Убиха го неговите собствени хора.

— А Смит?

— Него убих аз.

— Добре, тогава предлагам да изчезваме от тук, преди французите да са разбрали, че откраднахме една от реките им.

Епилог

Когато екипът се върна, Солей Кроасар напусна „Орегон“. Хуан би желал да я опознае по-отблизо, но разбираше, че на нея й е нужно да се отдалечи от кошмара, който бе преживяла през последните няколко седмици. Той самият не би имал нищо против да направи същото. Това се оказа може би най-тежката задача, която Корпорацията някога бе изпълнявала. Дори не бяха разбрали, или най-малкото, чак до края, че всичко случило се след Пакистан е било свързано.

Застанал под острите водни иглички на душа, Кабрило стигна до извода, че Бахар бе усложнил плана си ненужно. Доверил се бе на компютърни симулации и проектиране, а не на своя инстинкт и опит — тези две качества му липсваха, но за сметка на това Хуан и хората му ги притежаваха в изобилие. Тази грешка му струва много, включително живота.

Тъкмо се бършеше с хавлията, когато телефонът на бюрото му започна да звъни. Завърза кърпата около кръста си и с подскоци излезе от банята в каютата. От яркочервената светлина на залязващото слънце дървените паравани, които разделяха помещението, блестяха. Предполагаше, че се обажда Лангстън Овърхолт.

Откакто Кабрило и останалите бяха излезли от старото укрепление, те бяха разговаряли вече няколко пъти. Имаше обаче още много неща за уточняване.