Читать «Джунглата» онлайн - страница 203

Те се затичаха леко към позицията на Кабрило, а единият свали нещо черно и продълговато от колана си. Хуан беше сигурен, че това е радиостанция, и знаеше, че ако тази среща бъде докладвана, ще се лишат от елемента на изненада. А ако се завържеше престрелка, ехото от изстрелите дълго щеше да кънти наоколо.

Остави автомата на земята и се престори, че си закопчава дюкяна, след като се е изпикал сред природата. Това беше номер, който обикновено караше другия да се отпусне. Сега видя, че уредът определено е радиостанция. Това не бяха невинни туристи, а обикалящ напосоки патрул на Бахар. Кабрило изруга лошия си късмет, защото независимо от изхода на тази среща, времевият им план вече беше нарушен.

Когато наближиха, видя, че двамата мъже имат мургави семитски физиономии, гъсти вежди и черни коси. Единият от тях посочи Кабрило с пръст, след това замаха с ръка, сякаш да му каже, че трябва да се върне обратно.

— Проблем ли има? — попита той на испански, защото реши, че на нито един от двамата френският не е роден език.

— Ти вървиш — каза единият.

— Хайде — изръмжа другият със силен арабски акцент, който потвърди предположенията на Хуан.

— Ей, скъпи, какво става? — беше Линда Рос, която излезе между дърветата, преструвайки се на объркана туристка.

Двамата терористи се обърнаха, за да я погледнат. Кабрило се хвърли напред. Нанесе саблен удар по китката на мъжа с радиостанцията и черната издължена кутия отлетя встрани. По време на същото движение стовари юмрук в челюстта на втория мъж, използвайки пълната сила на замаха. Докато вторият падаше на земята с обърнати очи, първият се бе съвзел достатъчно, за да започне да рови под якето си за оръжие.

Линда скочи към него с изнесен напред крак и го удари високо по рамото, използвайки голямата си инерция и малкото си килограми, за да го повали на земята. От брега вдигна мълниеносно камък с размерите на юмрук и го стовари в слепоочието му.

След секунди двамата мъже получиха по инжекция с успокоителни, които щяха да ги държат упоени в продължение на двайсет и четири часа, но за всеки случай им залепиха и устите с широки лепенки. После вързаха ръцете и краката им. Хуан задържа радиостанцията, но хвърли пистолетите им в реката. Издърпаха мъжете под едно паднало дърво и ги покриха с листа и клони.

— В мината ще вдигнат тревога, ако престанат да се обаждат — отбеляза Макс.

Това беше напомняне, от което Кабрило не се нуждаеше. Той размърда пръсти, за да облекчи малко болката от нанесения удар, после свали калъфа от автомата REC7. Беше станало очевидно, че из тези гори няма да срещнат туристи. Накара Еди да се свърже с Линк и да му каже, че времевият план вече е объркан и че трябва да е готов за всичко. Линкълн отговори с двойно натискане на комутатора.

Те продължиха да претърсват речния бряг за бункер или брониран купол, но бяха нащрек и за появата на други пазачи. Изминаха около четвърт километър, когато Макс изсвири като птица. Той се беше изкачил до средата на хълма и когато Кабрило стигна до него, видя онова, което французите наричат cloche, което ще рече камбана. Това беше неподвижен купол с процепи за картечници, така че мъжете вътре да покриват голям район с огън. За съжаление беше отлят от прекалено дебела стомана, за да го срежат, а стрелковите процепи бяха прекалено тесни, за да бъдат разширени. Куполът се издигаше на покрита с ръжда и потъмняла от времето бетонна основа, която беше тук от толкова време, че напълно се бе сляла с околността.