Читать «Джунглата» онлайн - страница 194

— Това е! — изпищя Солей.

— Какво?

— Баща ми купи солната мина, преди да накара независим експерт да я оцени. Повика специалист едва след сключването на сделката. Той беше американец като вас и каза на баща ми, че рудникът е нестабилен, а татко го уволни на място и повика друг. Втория не съм виждала, защото…

— Това няма значение — махна Хуан с ръка. — Разкажи ми за рудника.

— Намира се в Източна Франция до границата с Италия и много близо да река.

— Извадихме голям късмет — възкликна Ерик.

Корабът бързо наближаваше френското южно крайбрежие.

— Оказа се, че проблемът е в реката — продължи Солей. — Експертът каза, че е опасно. Струва ми се, че терминът, който употреби, беше „просмукване“.

— Филтрация — поправи я Хуан.

— Да, точно това каза. Филтрация. Както и да е, това се оказа най-лошата сделка, която баща ми някога е сключвал. Обаче заяви, че го е научила на смирение и че за нищо на света не би продал мината, а ще я запази като обица на ухото, за да не забрави никога. Затова я нарече „Албатрос“, като в поемата.

Май „Поемата за стария моряк“ беше единственото стихотворение, което Кабрило знаеше. „Вместо албатрос на врата ми кръст беше провесен“.

— Баща ми и под наем не би я дал — продължи Солей. — Искаше да открия нещо необикновено. Това е.

— Добре, засега нека го оставим настрана. Нали искаме да сме сигурни.

— Слушам капитане.

Отне им още един час, но накрая се върнаха отново при рудника „Албатрос“. Хуан беше накарал Марк Мърфи да порови по-дълбоко за „Хайберния Партнърс“, докато те продължават работа, но Ерик каза, че това не е добра идея. Ако фирмата беше една от използваните от Бахар за прикритие, хакването на системата щеше да вдигне под тревога квантовия компютър и да издаде тяхното разследване.

Кабрило му благодари за предвидливостта и си каза, че докато не им бе отнета възможността да ги използват, не е осъзнавал колко бяха станали зависими от компютрите.

— Ще ни трябват чертежи на мината — отбеляза Хуан, когато постигнаха съгласие, че сигурно Бахар е измъкнал този имот чрез изнудване от бащата на Солей. — Можеш ли да се свържеш с инспектора?

— От години не съм говорила с него, но, да, мога да го направя. Забравила съм телефона, но някой може да го провери за мен.

Ерик се изкашля, за да привлече вниманието им.

— Вижте, не искам да прозвучи параноично, но да звъним от кораба не е добра идея. Освен това да се обади Солей също не е разумно.

— Защо? — попита Линда.

— Както вече обяснихме с Марк, компютърът е навсякъде едновременно. А ние вече сме мишена. Всяко обаждане от този кораб ще бъде подслушано. Страхувам се, че му е казано да се ослушва за гласовите характеристики на определени хора.

— Ерик, я стига — не повярва Линда, — няма начин един компютър да подслушва всички телефонни разговори, които се провеждат едновременно по света, и да се съсредоточи върху едно-единствено обаждане.