Читать «Джунглата» онлайн - страница 196

— Обаждам се от името на човек, с когото сте се познавали. Моля, не произнасяйте името й, защото това не е безопасна връзка. Преди време сте я нарекли французойче, а тя ви е отговорила, че е швейцарче.

Той се изсмя гърлено.

— Имам мили спомени от нея.

— Прекрасно — продължи Хъкс. — Не искам да прозвучи свръх драматично, но въпросът е на живот и смърт. Спомняте ли си мястото, където сте се срещнали?

— Да. Тя сега с вас ли е?

— Да.

— Тъй като това е малко странно, ще ми се да се уверя. Попитайте я къде има бенка.

Хъкс зададе въпроса и скоро последва отговорът:

— Каза, че това е нещо интимно и че сте си все същото прасе.

— Приемам — отговори Мърсър и смехът му долетя по ефира.

— Трябва да узнаем всичко, което може да се научи за солната мина.

— Искате да вложите още пари в глупости?

— Нищо подобно. Мога само да кажа, че е попаднала в ръцете на много лоши хора и групата, за която работя, възнамерява да си я върне. За целта имаме нужда от подробни планове на мястото както под земята, така и на повърхността.

— Малко е трудно да се опише по телефона — каза Мърсър. — Доколкото си спомням, става дума общо за около трийсет километра тунели.

Хъксли беше готова за подобно развитие.

— А бихте ли могли да ги начертаете за нас? Ние разполагаме с куриер, който вече е поел за Вашингтон.

На Дребосъка Гундерсон нямаше да се хареса, че е разжалван от главен пилот в прост куриер, но това беше най-бързият начин да не пускат плановете в електронното пространство.

— Тази вечер в девет ваше време ще бъде в столицата.

— Вероятно не знаете, че тази вечер ще играя покер с един тип, на когото толкова му личи, че и слепец може да види…

— Доктор Мърсър, много е спешно, иначе нямаше да ви молим.

— Имате ли ми адреса?

— Да.

— Добре, в играта съм. Направете ми услуга, кажете й „бледолилав пеньоар“ и ми предайте отговора.

— Изчерви се и отново ви нарече прасе.

Мърсър се засмя.

— В девет очаквам вашия куриер.

— Е? — попита Кабрило, когато Джулия изключи телефона.

Хъксли погледна многозначително Солей и се ухили.

— Голям чаровник. Трябва да ми разкажеш историята за бледолилавия пеньоар.

Солей се изчерви още повече.

— По-късно.

— Е? — за втори път попита Кабрило.

— Ще го направи. Дребосъка ще ги вземе тази вечер и утре сутринта ще са тук.

— Щом получим чертежите, можем да съставим план за унищожаването на Бахаровия компютър.

Те се върнаха на пристанището и видяха нещо, което направи ги изуми. Небрежно облегнат на оградата до мястото, където бяха вързали спасителната лодка, ги чакаше Мак Ди Лоулес.

— Какво правиш тук? — почти извика Кабрило.

— Това е дълга история, дойдох да попитам капитана на пристанището дали „Орегон“ вече е пристигнал и случайно видях „Ор Дет“ вързана тук на кея.

Слънчевата му усмивка избледня.

— Трябва да поговорим. Лангстън Овърхолт лично дойде да ме вземе и ме докараха тук със самолет на военновъздушните сили.

— Нека отгатна — каза Хуан многозначително. — Бахар е предприел нещо с квантовия компютър, нали?

Мак Ди направо зяпна от удивление.

— Откъде може да знаеш това?

— Ерик и Марк стигнаха до извода, че го е изработил, и е много близо до ума, че ще го използва срещу Съединените щати. Разкажи ми всичко отначало.