Читать «Джунглата» онлайн - страница 193

— Приятелю, освободи се от омразата. Борбата между християните и мюсюлманите продължава вече повече от хиляда години. Какво толкова, ако продължи още петдесет или малко повече? Ние осигурихме победата на правата вяра.

Абдул Мохамед знаеше, че превъзходният план на неговия началник е осъден на провал по простата причина, че по някакъв начин, и то не след дълго, американците ще разберат къде са конструирали компютъра и ще намерят начин да го изолират, или което беше по-вероятно, да го унищожат.

Възможността, която се бе открила пред тях, бе краткотрайна, а Бахар се заблуждаваше, че може да се превърне в нов пророк, да бъде благословено името му. Сега беше моментът да ударят САЩ и да ги разбият на пух и прах. Игричките и планирането на някакво бъдеще, което никога няма да дойде, означаваха да се пропусне единствената възможност, която имаха, за да смажат заклетия си враг.

Мохамед не беше запознат с плановете на Бахар за квантовия компютър и му се дощя да ги бяха обсъдили предварително. Може би щеше да успее да го накара да промени мнението си. Обаче сега, когато погледна Бахар в очите и видя мегаломанския блясък, който се криеше в дълбините им, разбра, че е твърде късно. Бяха роби на неговата фантазия да се превърне в Махди от ислямското пророчество, а Абдул не беше човек, който ще тръгне срещу желанията на своя началник.

24.

На следващата сутрин се срещнаха в лъскавата съвещателна зала на „Орегон“. Хуан не искаше групата да е излишно голяма, затова тук бяха само Ерик Стоун, Солей и Линда Рос, защото се бяха сприятелили с младата швейцарка. Ерик беше извадил на мониторите цялата финансова информация, свързана с последните сделки на Ролан Кроасар. Финансистът имаше множество участия, но тъй като през последните години Солей не е била част от живота му, тя не знаеше много за тях.

Хуан беше уверен, че каквото и да е искал Бахар от Кроасар, сделката е сключена скоро след нейното отвличане, но за да бъде изчерпателен, се върнаха шест месеца назад. Материята беше толкова суха, че от плазмените екрани сякаш се сипеше прах. Това беше работа, която само счетоводител би могъл да обича, и стана очевидно, че с начеването на втория час Солей започна да изпитва разочарование.

— Не, не съм знаела, че баща ми е купил акции от индийски металургичен завод — вдигна рамене тя, когато Ерик й посочи сделката на стойност три милиона евро. Била е осъществена само ден преди да бъде отвлечена. — И защо да знам това?

— Няма определена причина — успокои я Хуан. — А тази? Два дни след като са те отвлекли, е продал пакет акции от бразилска компания за домакински уреди. Говори ли ти нещо?

— Не, абсолютно нищо.

— А тук изглежда е дал под наем нещо, наречено „Арлбатрос“, на фирма, която май е пощенска кутия. Ерик, какво или кой е „Хайберния Партнърс“?

— Секунда, сигурен съм, че вече съм ги проверявал.

Ерик порови из лаптопа си няколко секунди.

— А, ето ги и тях. Ирландска компания, учредена преди четири години. Възнамерявали са да внасят сол за пътищата, но така и не са успели. Преди половин година са получили голям заем от банка на Новите Хебриди, но парите не са пипнати.