Читать «Джунглата» онлайн - страница 179

— Лес, погрижи се всички да работят, за да намерим този психопат, и да се молят да има слабости, защото сега имам усещането, че сме се изправили срещу самия Господ.

21.

Кабрило и Линкълн настигнаха „Орегон“ в Порт Саид, след като корабът беше минал през Суецкия канал. Колкото и да им се искаше да пипнат Гунаван Бахар и неговия бияч, първо трябваше да проведат друга операция в луксозния курортен град Монте Карло. Един от емирите на Обединените арабски емирства искаше Корпорацията да осигурява допълнителна сигурност при всяко от пътуванията му. Човекът нямаше врагове нито в страната, нито извън нея, но това беше без значение. Просто се чувстваше по-добре, когато знаеше, че Кабрило и хората му се грижат за него, докато се забавлява на трийсетметровата си яхта при крайбрежието или пръска безумни суми в градското казино. Идеята му беше подсказана от емира на Кувейт, който беше използвал Корпорацията няколко месеца по-рано при посещението си в Южна Африка. Макар да бяха пристигнали със закъснение, защото Кабрило бе изоставен в Антарктика и трябваше да се върнат, за да го приберат, екипът провали заговор за убийство, подготвяно от клона на „Ал Кайда“ в Сомалия.

Веднага щом наетият хеликоптер свали двойката на борда на „Орегон“ и полетя обратно за египетския пристанищен град, двигателите на кораба заработиха и скоро зад кила му се простря дълъг няколко мили килватер от разпенена вода. След като остави единствения си сак в каютата, Кабрило се упъти право към операционния център, където в момента Линда Рос седеше зад щурвала.

— Добре дошъл — грейна тя. — Всички сме много доволни, че Мак Ди си върна дъщерята.

Хали Касим седеше на обичайното си място зад комуникационния пулт на кораба.

— За всеки случай следя местните вестници в Ню Орлиънс — каза той вместо поздрав. — Всички говорят за пожар, свързан с наркотици. Няма заподозрени и не са успели да идентифицират останките.

— Сигурно не е останало много от тях, за да ги идентифицират — подметна Кабрило. — Как е нашият пътник?

През седмиците, които прекара на борда като истински затворник, макар и в тапицирана с коприна каюта, Солей Кроасар нямаше какво толкова да прави, освен да си стои в кабината и да гледа морето от крилата на високия мостик. Младата жена дори се хранеше в стаята си, защото жалеше за баща си и полагаше усилия да се справи със своите проблеми след отвличането. Доктор Хъксли, която беше и корабен психиатър, се бе опитала на няколко пъти да разговаря с нея, но не бе постигнала голям напредък.

— Направо да не повярваш, но тя излезе от кризата — съобщи му радостно Линда.

— Наистина ли? — изненада се Хуан, защото когато преди няколко дена се сбогуваха, нямаше такива признаци.

— Няма да повярваш и кой свърши работата. Двамата точат лиги по нея повече, отколкото за момичето, което спасихме от потъващия туристически кораб…

— Янике Дал — подсети я Хуан. — Тя беше единствената оцеляла от „Златна зора“.

— Точно така. Както и да е, на двамцата им хрумнала прекрасната идея да вдигнат парапланера, който използваме за бойни скокове, с помощта на лебедка от кърмата, така че да могат да летят след кораба. Трябва да им се признае, че подейства като магия и повечето от нас го опитаха. Говорих с Хъкс по въпроса и тя ми припомни, че Солей си пада по адреналина. Трябваше й разтърсване, което да й припомни, че все още е жива.