Читать «Джунглата» онлайн - страница 178

„Представителите на «Амтрак» още не са обявили списъка на пътниците — продължи гласът на водещия зад кадър, — но експресът «Акела» може да превозва около триста пътници, а тъй като катастрофата е станала в най-натоварените часове, се очаква влакът да е бил пълен. Един представител на железопътната компания ни каза, при условие да запазим неговата анонимност, че автоматизираната система за управление на стрелките прави подобна грешка почти невъзможна и че машинистът на водещия локомотив от товарния влак е трябвало физически да премести стрелката, за да се окаже на релсовия път на пътническия влак“.

— Или някой е отменил компютърната команда — прошепна президентът с разтреперан глас.

— Може да е просто съвпадение — подхвърли началникът на кабинета му.

— Стига, Лес. И двамата знаем, че това не е просто съвпадение. Не направих онова, което поиска, и той сблъска два влака. Какво ще последва? Два самолета в полет? Този тип очевидна контролира всяка компютърна система в страната и засега, изглежда, не можем да направим нищо. Боже, армията ще трябва да започне да използва сигнални огледала, а флотът — сигнални флагове.

Той издиша раздразнено и направи единственото възможно нещо.

— Куриерът заминал ли е вече за Израел?

— Най-вероятно е още в базата на военновъздушните сили „Андрюс“.

— Нареди му да се върне. Няма смисъл от увъртане. Искам да омаловажа ставащото колкото може повече. Никакви пресконференции, нито речи в най-гледаното време. Просто пусни съобщение, че цялата помощ за Израел се спира до второ нареждане. Също и военната помощ за Пакистан.

— А затворниците в Гуантанамо? Това също беше сред исканията, които трябва да се изпълнят незабавно.

— Добре, уреди да ги пуснат, но не в родните им страни. Да ги закарат в Международния трибунал в Хага. Ако Фиона е права и този тип е здравомислещ й разумен, няма да има репресии. Нека сега европейците се опитат да се справят с ислямистите. Това все пак е по-добре от нищо.

— Дан — Джексън за първи път използваше малкото име на президента, — много съжалявам. Аз съм от тези, които искаха да заемем изчаквателна позиция.

— Все пак решението беше мое — кимна президентът, защото смъртта на невинните хора в железопътната катастрофа тежеше на съвестта му.

— Зная. Затова съжалявам.

Джексън тръгна към вратата, но президентът го спря.