Читать «Джунглата» онлайн - страница 162

Преди четири години, когато Гунаван прочете една статия в научно списание — и то, представете си, в кабинета на своя зъболекар — беше открил начин как да получи този лост. Той сложи Абдул за ръководител на проекта и му предостави почти неограничени средства. Всички най-умни и способни служители в огромната империя на Бахар бяха включени в изпълнението на задачата, а когато имаше нужда, се наемаха външни хора. Проектът беше толкова авангарден, че пазенето на тайна се подразбираше и не беше нужно да се обяснява много-много на служителите. Сред тях само малцина избрани знаеха за какво ще служи устройството, върху което работеха толкова трескаво.

Бяха готови още преди година, като се изключи една особено важна част, и накрая Абдул успя да намери и нея с помощта на неизвестен британски изследовател. Той беше успял да сглоби пъзела на осемстотингодишна легенда, която отведе Мохамед в отдалечения храмов комплекс, изгубен сред една от най-непристъпните джунгли на земята.

Абдул Мохамед свали чантата от рамото си и внимателно разкопча капака. Яркото слънце, което биеше върху асфалта на пистата, накара кристалите да заблестят като огнени пламъци.

— Приятелю, моите поздравления — каза топло Бахар. Те поеха към чакащата лимузина. — Това се беше превърнало в твоя натрапчива мисъл, както, разбира се, и в моя. Кажи ми, такъв ли беше храмът, какъвто Марко Поло го е описал на Рустикело?

— Не. В течение на годините монасите много са го разширили. Пещерата, където кристалите са били изкопани за първи път, си е още там. Обаче са построили сгради, които се спускат от върха на пролома до нея и са започнали да гравират още идолопоклоннически изображения по скалите срещу манастира. Като се съди от степента на развала, бих казал, че са го изоставили, когато настоящата хунта е дошла на власт.

— Интересно е, че когато са заминали, са оставили последните камъни — замислено каза Бахар, докато един шофьор пъргаво му отваряше вратата.

— Взели са глупашката си статуя, но са оставили скъпоценните камъни. Може би в течение на вековете са изгубили познанието за тяхното съществуване. Марко Поло твърди, че само главният жрец е знаел за тях, а на него са му казали само защото е носел печата на хана.

— Може би — измърмори Бахар, който беше изгубил интерес към разговора. — Важното е, че успя да ги намериш.

Абдул беше изпратил групи изследователи и архивисти из цял свят, за да издирват кристалите, след като попадна на микроскопична мостра в антикварен магазин в Хонконг и научи, че притежават специалната вътрешна структура, която можеше да накара тяхното устройство да работи. Вярно беше, както каза неговият началник, че за него това се бе превърнало в идея фикс. Беше натрупал и запомнил толкова много информация за кристали, че без затруднения можеше да си извади сертификат за гемолог. Лично бе посещавал магазини и рудници от Шотландия до Япония, но пробивът дойде, когато един от наетите изследователи, и той малко нещо почитател на Марко Поло, чу халтураджийската — лекция на Уилям Кентър в Ковънтри, Англия. Когато и Мохамед чу разказа за задвижвани с кристали оръжия, още същата вечер замина с един помощник за Англия и разговаря с Кентър след другата му лекция. Трябваше да отдаде дължимото на англичанина — наистина се опита да не издаде кой е истинският собственик на фолиото на Рустикело и къде живее. Веднага след като се отърваха от тялото на Кентър, проникнаха с взлом в изложената на ветровете господарска къща в южната част на Англия, убиха възрастния човек, взеха фолиото и подправиха местопрестъплението така, че всичко да прилича на обир, по нещастно стечение на обстоятелствата завършил с убийство.