Читать «Джунглата» онлайн - страница 149

— Дали ще е достатъчно?

Ерик Стоун ги беше слушал на корабната честота. През няколкото минути, когато беше прилепил „Орегон“ към борда на тежкотоварния кораб, бяха започнали да бутат „Херкулес“ странично по водата, вдигайки вълни. Един от уж неразрушимите фендери вече се беше пукнал от огромния натиск.

— Не знам още колко ще мога да го задържам — добави той.

— Момче, направи всички възможно.

Линк и Майк Троно си падаха по прекия подход. Вместо да си губят времето с електрожени или пресовки взривно вещество, Майк вдигна едно РПГ на рамо и веднага щом Адамс излетя, изстреля граната по вратата, която водеше в надстройката. Взривът изтръгна вратата от пантите и я запрати с трясък далеч надолу по вътрешния коридор. Заедно с Линк се спуснаха по въжето, което Макс беше оставил. Боята около вратата се беше запалила при експлозията, но те бяха подготвени и Линк изгаси пламъците с малкия пожарогасител, който бяха донесли. Металът още беше нажежен, така че се вмъкнаха много внимателно.

И двамата носеха мощни фенерчета с триклетъчни батерии, подходящи за поддулен монтаж на двата 9-милиметрови зигзауера, които бяха взели, ако случайно „Херкулес“ се окажеше не чак толкова изоставен.

Влизането в кораб в такова състояние беше все едно пожарникар да се втурне в горяща муниционна фабрика. Обаче и двамата не се поколебаха и за секунда.

Вътрешността на „Херкулес“ беше в много лошо състояние. Боята се люпеше от стените, балатумът по пода беше скъсан на много места и износен до неузнаваемост. Каютите бяха напълно оголени. От тавана и стените висяха изолационни тръби за кабели, защото с течение на годините много от носещите скоби се бяха изпотрошили. Не изглеждаше толкова зле, колкото маскировката на „Орегон“, но не можеше да има съмнение, че мястото му е в пристанището за скрап, където го бяха изпратили бившите му собственици. Майк и Линк се изкачваха към мостика, когато дочуха по станциите разговора между Еди и Макс. Обърнаха, се като манекени на ревю и поеха обратно по пътя, по който бяха дошли.

Движението на кораба по вода си оставаше тежко, защото баластните цистерни продължаваха да се пълнят. Обаче щом се наклонеше към десния борд, той потъваше по-дълбоко и се изправяше по-трудно, отколкото когато се накланяше на другата страна. С толкова пълни баластни цистерни му беше трудно да запазва равновесие. Колкото и умело Ерик Стоун да управляваше техния кораб, беше неизбежно „Херкулес“ да се обърне.

И сякаш за да влошат нещата още повече, облаците, които Кабрило беше видял на разсъмване, бяха навлезли в района, а освежителният вятър, който задуха, караше вълните да се носят в дълги колони, които се разбиваха странично в корпуса на кораба.

Движейки се по-бързо от тях, Еди Сенг скоро се присъедини към двамата. По лицата на всички се четеше сурова решимост. Животът на Хуан и Линда зависеше от тях и способността им да намерят входните отвърстия и да спрат водата, която пълнеше баластните цистерни с размери на катедрала.

Всеки мореходен плавателен съд е направен по различен начин, но ефикасността, която се изисква от морската архитектура, означава, че има само един начин за достъп до машинното отделение и неговото разположение винаги е плод на логиката. Точно затова мъжете бързо се спуснаха три палуби надолу и стигнаха до врата, на която имаше табела „Машинно отделение“. Около дръжката имаше верига, заключена с катинар. Линк се зае да взриви катинара, защото в толкова тясно пространство да го разбиеш с изстрел означаваше най-вероятно стрелецът да поеме рикошета. Залепи парченце пластичен експлозив с размерите на дъвка за катинара, пъхна в него детонатор и хукна с другите двама мъже надолу по коридора, намирайки укритие зад ъгъла.