Читать «Джунглата» онлайн - страница 148

За да спестят още време, щяха да спуснат Еди върху рулевата рубка с хеликоптерната лебедка. Три минути след като беше кацнал, Гомес Адамс даде газ и отново се издигна, но сега много внимателно, защото пазеше приятеля си, който висеше под фюзелажа на машината.

Той набра височина и прелетя над „Орегон“, а след миг започна да се спуска, наблюдавайки през плексигласа под краката си, за да свали Еди на точното място. След като се убеди, че е над рубката, сръчно го спусна с лебедката. Еди се откачи от нея, махна с ръка и скочи на пасажа, опасващ мостика от единия до другия край.

Адамс спусна хеликоптера на предния понтон, откъдето преди малко се беше наложило да спасява Макс. Майк и Линк хвърлиха оборудването си и скочиха след него, така че Гомес можеше да се вдигне и да кацне на хеликоптерната площадка на нефтената платформа, за да чака появяването на председателя.

Еди се приземи на летящия мостик, претърколи се и веднага скочи на крака. Не си губи времето с ключалката, извади своя 9-милиметров пистолет, с изстрел изби стъклото на вратата и влезе с плонж. Приземи се и отново се претърколи, изправяйки се до навигационната конзола. Тя се простираше почти от край до край на рулевата рубка и беше натъпкана с най-разнообразна електроника. Помещението беше широко най-малко шейсет метра, обзаведено спартански и както бързо откри — не функционираше. Нямаше ток. Всички циферблати и екрани бяха тъмни, щурвалът не работеше, радарът беше изключен. Екипажът не само бе загасил двигателите, но беше изключил и резервното акумулаторно захранване. „Херкулес“ наистина беше призрачен кораб.

— Макс, чуваш ли ме? — обади се той по радиостанцията.

— Слушам — той се намираше на половината път до операционния център.

— Прецакани сме. Основното задвижване не работи, маневрените дюзи — също. Изглежда са изключили и резервното акумулаторно захранване.

— Нищо ли не работи? — попита Макс.

— Не — отговори Сенг, — нали точно това се опитвам да кажа. Това е кораб призрак.

Мина минута, докато Макс обмисляше възможностите им за действие.

— Добре — каза той най-накрая, — ето какво искам да направиш. Долу в машинното отделение има ръчни спирателни кранове за затваряне на входните отвърстия. Трябва да стигнеш до тях. Няма да можем да изпомпаме баластните цистерни, но поне ще предотвратим по-нататъшното потъване.