Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 232

Застреля четирима суданци в гърба и останалите двама в гърдите, веднага щом се обърнаха да видят внезапно появилата се заплаха зад тях. Изпълзя до барикадата им и трескаво започна да търси нещо бяло, което да размаха пред морските пехотинци, за да престанат да обстрелват входа на тунела. Намери носна кърпа в джоба на един от мъртвите мъже, размаха я и чу заповед на английски да се спре огънят.

— Не стреляйте. Аз съм американец — изправяйки се, изкрещя той.

— Доктор Мърсър? — чу се глас с провлачен тексаски акцент, който надвика шума от продължаващото сражение по-нататък в мината.

— Да, аз съм Мърсър. — Еуфорията, която би трябвало да изпитва, бе потисната от желанието му да накара Джанели и суданците да страдат заради случилото се през последните две седмици. — С мен има една жена, а долу са барикадирани четирийсет миньори. — Мърсър се огледа, за да види къде бяха намерили укритие морските пехотинци, но не ги забеляза. Имаше много места, където можеше да се скрият — зад разхвърляните сандъци от съоръженията, зад някоя от машините или зад една от безбройните купчини камъни и пръст, изкопани от мината.

— Ще трябва да издържите още малко. Положението е адски напечено.

Думите на командоса бяха заглушени от моторите на щурмови хеликоптер „Апачи“, който летеше ниско над пустинята. От оръдието му се лееше поток от куршуми.

Мърсър най-сетне забеляза групата морски пехотинци. Бяха се свили зад преобърналия се и още горящ булдозер. Командирът им го видя и му махна, сетне поведе взвода си към лагера. Мърсър пресуши съдържанието на две манерки с вода и когато морските пехотинци се скриха от погледа му, изскочи от мината и се запромъква между купчините. Макар че дъждът бе спрял, небето още беше облачно. Той се придвижваше бавно заради горещината и влагата. Гърдите го боляха при всяко поемане на въздух. Раната на крака му пулсираше. Изведнъж небето над главата му се взриви. Ударната вълна го блъсна и повали на земята. Ушите му започнаха да пищят. Мърсър се претърколи и запълзя по пясъка.

На шейсет метра над него горящият хеликоптер се въртеше неконтролируемо, описвайки спирали във въздуха. От мотора изригнаха облаци от пушек, а роторът му се разпадна като осколочна бомба. Някой от суданците бе изстрелял ракета земя-въздух и го бе улучил. Хеликоптерът се разби наблизо и Мърсър отново бе повален на земята от ударната вълна. Наоколо се посипаха отломки, но като по чудо никоя не падна върху него.

Той стана. Остра болка прониза ребрата му чак до сърцето и го принуди да падне на колене. Имаше толкова много наранявания, че се запита какво се надява да извърши. Морските пехотинци бяха там. Те щяха да се справят с бунтовниците. Мърсър излагаше живота си на опасност без абсолютно никакъв смисъл.