Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 231

Когато новата и по-здрава хоризонтална галерия бе прокопана в планината, работниците сигурно бяха затрупали тунела до пещерата с подпорите. През хилядите години, изминали оттогава, пръстта се бе слегнала и Мърсър бе пропълзял почти до мястото, където тя се изсипваше в тази пещера. Селоме се бе досетила, че ако копае в основата на купчината, могилата ще се срути и ще го освободи.

— Съжалявам, че се забавих, но паднах, ударих си главата и изгубих съзнание — обясни тя. Над лявото и око имаше дълбоко охлузване.

— Няма да ме чуеш да се оплаквам. — Мърсър изпи половината от останалата вода в манерката и разгледа лопатата, с която Селоме бе копала. — Жалко, че е трябвало да я използваш. Това е изящен образец на сечиво от бронзовата ера.

— Радвам се, че не си археолог. Съсипах пет такива лопати, докато те измъкна.

В единия ъгъл на пещерата бяха струпани примитивни оръдия на труда — кирки и лопати. Някои бяха предназначени за възрастни, а други — за деца. До тях имаше купчини от изгнили кожени ведра и манерки.

— После ще оплакваме повредените исторически предмети — каза Мърсър. — В момента единственото ми желание е да се измъкнем оттук и да се погрижим за някои неща.

Той постави в нишата експлозиви, които извади от чантата си, като внимаваше да използва само толкова, колкото да разруши част от стената. Нямаше представа какво става в главния тунел отвъд преградата и не искаше да известява присъствието си, докато не бъдеше готов.

— А фитилът? Нали го използва срещу Махди? Мърсър извади още детонаторен шнур от чантата си и отряза малко.

— Второто правило на миньорството при твърди скали — никога нямаш достатъчно фитил.

— А какво е първото? Мърсър показа динамита.

— Никога нямаш достатъчно експлозиви. Фитилът горя много по-бавно от онзи, с който бе обезвредил Махди, затова двамата имаха време да се скрият в окопа, който Мърсър бе изкопал с помощта на Селоме. Той легна върху нея и закри с ръка главата си. Експлозивът се взриви и върху тях се посипаха отломки. Мърсър отвори очи и примигна. Стената не се беше.

Пещерата се изпълни със светлина отвън. Нито един от двамата не вярваше, че ще види отново слънчевата светлина, и те се прегърнаха от радост.

— А сега, да сложим край на всичко. — Мърсър преметна през рамо чантата си, взе автомата и поведе Село-ме в тунела.

В шахтата отекнаха изстрели и той бързо бутна Селоме обратно в пещерата.

— Стой тук и не мърдай, докато не се върна. Ти спаси живота ми. Сега е мой ред.

Мърсър не знаеше кой използва мината за прикритие. Край него свистяха куршуми, докато пълзеше напред. Очите му се приспособиха към слънчевата светлина, изпълваща шахтата, но мъглата от барута беше почти непрогледна, така че трябваше да се приближи достатъчно, за да разпознае хората, които стреляха към лагера. Бяха суданските бунтовници. Хабте сигурно се бе обадил на Дик Хена, защото Мърсър предположи, че ответният огън, рикоширащ в тунела, е от морските пехотинци.

Бунтовниците бяха заели отбранителни позиции срещу американските командоси и явно имаха намерение да стрелят, докато им свършат патроните. Морските пехотинци сигурно знаеха за миньорите в мината. Ето защо не бяха поставили експлозиви. Мърсър си спомни за атаката на Махди и за бруталното изнасилване на жените, така че не изпита нищо, когато вдигна автомата.