Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 234

Израелският екип още беше там. Двата изстрела бяха толкова точни, че можеше да са само от снайпер. Израелците стреляха или за да засилят суматохата и да се вмъкнат в мината, или смятаха да се евакуират и искаха да отвлекат вниманието, докато избягат. За Мърсър и двете вероятности бяха неприемливи.

Той рискува, надникна над ръба на укритието и огледа лагера и групата мъже, които се сражаваха долу. Броят на суданците бе намалял. Мърсър видя неколцина от тях близо до големите камиони на Джанели. В далечината група хора бягаха и той предположи, че са еритрейци. Никой от труповете, осеяли земята, не бе облечен в американска камуфлажна униформа. Двама от падналите бяха бели, но от това разстояние Мърсър не можеше да види дали единият е Джанели.

— Повтори — извика ефрейторът във вградения в бойната му каска радиопредавател. — Прието, „Небесни очи“. Продължавай да ни информираш.

— Какво става? — попита Мърсър и сложи последния си пълнител в автомата.

— Самолет АУАКС, който кръжи над брега, докладва, че са засекли ниско летящ обект на около шест километра източно оттук. Движи се със сто и шейсет километра в час.

— По дяволите!

— Какво е това?

— В района има екип израелци. От известно време търсят мината, но мисля, че искат да намалят загубите си и да се изтеглят.

— Ще успеят. — Морският пехотинец не се интересуваше от друг враг, след като вече беше зает със суданците. — Нямаме повече хеликоптери да го преследват, но щом онзи АУАКС го е забелязал едва сега, можеш да бъдеш сигурен, че ще изчезнат също толкова лесно, колкото са се появили.

Мърсър знаеше, че командосът има право. Добрият пилот на хеликоптер можеше да се изплъзне и от най-сложните въздушни радарни системи. Изведнъж му хрумна нещо.

— Как дойдохте дотук?

— С „Блекхоук“. На петнайсетина километра на север оттук има пет-шест такива хеликоптери. През останалото разстояние вървяхме.

— Можеш ли да повикаш някой от тях да ни вземе?

— Да, но тези хеликоптери са за транспортиране на персонала и нямат оръдия.

— Обади се. Ние ще стреляме. — Мърсър потупа автомата М — 16 на ефрейтора със своя калашник.

Командосът включи радиопредавателя си.

— Капитан Сандърс, обажда се Чавес. С Мърсър съм. Той казва, че обектът, който „Небесни очи“ току-що засече, е хеликоптер за евакуация на някакви лоши типове. Искам разрешение да го преследвам с един от нашите „Блекхоук“. — Той млъкна и погледна Мърсър. — Да, сър. Знам. Намираме се на върха на купчина от камъни и нещата в този сектор като че ли замират… Да, сър. Ще го държа под око… Не, сър. Ще го питам. Доктор Мърсър, къде са останалите еритрейци?

— Още са блокирани в мината. В главния тунел има една жена, която знае точно къде се намират.

Командосът кимна и отново активира предавателя.

— В мината, сър… Да, сър, чакаме.

— Е?

— Капитанът ще повика хеликоптер. Ще пуснем малко зелен пушек, когато птицата стигне дотук. Ще те оставим във временната база и ще погнем израелците. Не ми е работа да питам, но в каква международна каша сме се забъркали?

— Най-голямата купчина лайна, която можеш да си представиш. Единственото хубаво нещо е, че поне веднъж ние сме добрите.