Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 229

Хена остави Морисън да координира сателитното покритие и седна зад бюрото във външния кабинет. Реши че може да си позволи малко време и да се обади на един човек, когото смяташе за важен. Хена лично бе посрещнал самолета, превозващ Хари Уайт от Израел до летище „Дълес“, закара го в града и го изпрати в безопасна къща на ФБР, докато положението се оправеше. Верен на думата си, Хари беше трезвен и не се оплака нито веднъж по време на последвалите дълги разпити. Едва когато агентите на Хена приключиха с него, Хари поиска да разбере какво се е случило с Мърсър. Гневният му поглед беше красноречив, когато Хена призна, че нямат представа къде е Мърсър, нито какво е станало с него.

— Ало.

— Хари, обажда се Дик Хена. Намерихме Мърсър. Старецът изслуша обясненията му, но му беше трудно да ги възприеме.

— Той е в изоставена мина в Еритрея. Добре е.

— Не, не е добре — сопна се Хари. — Здравата е загазил, инак нямаше да ми се обадиш ти, а той.

— Говоря сериозно, Хари.

— Сътрудничих ви напълно. Най-малкото, което можеш да направиш, е да бъдеш откровен с мен. Какво всъщност става, по дяволите?

Хена нямаше представа как Хари разбра, че лъже. Това очевидно беше част от близостта между Мърсър и Хари. Той въздъхна.

— Добре, имаш право. Съжалявам. Мърсър наистина е в Еритрея, но е пленен от група судански бунтовници, които работят за италиански индустриалец, забъркан в незаконен бизнес. Засега знаем, че се е скрил в мината заедно с група еритрейски бежанци, за да даде време на морските пехотинци да отидат там.

— И?

— Какво?

— Заповяда ли на морските пехотинци да влязат?

— В момента съм в Пентагона заедно с председателя на Съвета на началник-щабовете и правим всичко възможно да го спасим.

— Мърсър те е изваждал от огъня няколко пъти. Трябва да направиш много повече или до края на седмицата ще ме видиш във всяко телевизионно политическо предаване в страната.

— Хари…

— Не се шегувам. Измъкни Мърсър или ще се сбогуваш с работата си. И останалите в тази администрация ще се простят с постовете си. Знам достатъчно, за да погреба всички ви.

— Господи, Хари, не е нужно да се стига дотам.

— Няма да се стигне, защото ще го спасиш. Край на обсъждането.

Седем часа и половина по-късно ято хеликоптери „Блекхоук ИН — 60“ нахлу във въздушното пространство на Еритрея. Морските пехотинци на борда с нетърпение очакваха хубава битка.

МИНАТА НА ЦАР СОЛОМОН

Отначало не беше шум, а по-скоро липсата на всепоглъщащата тишина. Мърсър напрегна слух. Ушите му започнаха да кънтят от усилието, а очите му се насълзиха, когато се вторачи в непрогледния мрак. Но звукът се чу отново. Някакво съскане като нежен шепот. Той се опита да извика, но устата му беше пресъхнала от жажда, и успя да издаде само дрезгаво грачене.

Нямаше представа колко време е минало, макар да беше сигурен, че загадъчното съскане се усилва, но не си позволи да храни надежда. Не можеше да го направи, защото вероятно си въобразяваше. И после видя светлината. Беше само проблясък, но за него сякаш се взриви ослепително ярка звезда. Той радостно прикова поглед в нея, макар че очите го заболяха.