Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 209

— Не. Амунициите ще ни трябват, а и тези кучета може да се окажат ценни, когато се измъкнем оттук. — Тя погледна Мърсър и повтори на английски какво бе казала. — Не мисля, че ги искаш мъртви.

— Правилно. — Мърсър пусна Дю Тойт, отиде до отсрещната страна на мината и седна на масата, събаряйки с един замах на земята пробите от скалите и миньорските инструменти. — Смятам, че имаме три часа, преди Джанели да отвори шахтата, затова трябва отново да блокираме пътя му. И после ни предстои сериозна миньорска дейност.

— Какъв е планът ти? — Селоме се приближи до него.

— Първо ще изпратя няколко души да донесат сейфа. Сетне трябва да разрушим още от покрива на тунела, близо до мястото, където стига до шахтата. Тук има достатъчно експлозиви за тази цел.

— Не каза ли на Хофмиър, че експлозивите трябва да се взривяват далеч от пещерата, за да не бъде разрушен сводът?

— Хофмиър може да е миньор, но не е геолог — усмихна се Мърсър. — Сводът е тук от милиарди години и се намира близо до някои от най-активните разломи в света. Щом земетресенията не са го съборили досега, ще е нужна ядрена експлозия, за да рухне.

— Ще запушим отново тунела. Предполагам, че това е достатъчно, за да забавим още Джанели.

— Точно така.

— И какво ще правим, докато той копае?

— Нали ти казах? Ще изчезнем. — Мърсър извади от чантата си снимките от „Медуза“, разгъна ги внимателно и когато намери онази, която търсеше, я показа на Селоме.

Тя се вторачи в неразбираемата плетеница от линии, спирали и точки.

— Съжалявам, но не разбирам нищо.

— След малко ще ти обясня, но първо трябва да накараме тези мъже да работят. Ще се разделим на два екипа и ще трябва да ми превеждаш, освен ако някой друг тук не говори английски.

Двайсет минути по-късно Мърсър бе наредил десет мъже в тунела. Бе отбелязал с флуоресцентен спрей местата, където искаше да пробият дупки в тавана, и бе приспособил парче тел, за да измерва дълбочината. В трийсетметровия отрязък от тунела имаше трийсетина яркооранжеви петна. Докато Селоме превеждаше, той обясни, че иска половината дупки да бъдат пробити право нагоре, а останалите под ъгъл. Наклонът на дупките щеше да насочи силата на експлозивите в тях под не толкова разрушителен ъгъл. Дълбочината не трябваше да бъде по-голяма от дължината на парчето тел. Когато бъдеха пробити първите петнайсет дупки, Мърсър щеше да постави вътре експлозиви, които да разрушат секция от тавана.

Той наблюдава няколко минути, за да се увери, че мъжете са разбрали какво иска, и остана доволен, като видя колко професионално боравят с компресорите. Водата от резервоара мокреше режещите остриета. От тавана се посипаха камъни и пръст.

Мърсър остави хората да работят и се върна при масата със снимките от „Медуза“. Селоме бе сложила храна и вода и той яде, докато разглеждаше една от тях. Селоме го наблюдаваше, но той не й обръщаше внимание. Лицето му беше съсредоточено и когато вдигна глава, погледът му беше изпитателен, а изражението сериозно.

Без да има подходящи уреди и инструменти, Мърсър си бе поставил почти невъзможна задача. Отговорността му тежеше. Трябваше му хитрина, с която да забави Джанели. Знаеше, че има шанс да отворят тунела до края. Но дори италианецът да се бе отказал от диамантите, които Мърсър бе откраднал, нямаше да има достатъчно гориво за компресорите и експлозиви, за да си пробият път навън и да излязат. Мърсър съзнателно ги бе погребал живи и ако продължеше с плана си, можеше да останат там и всички да загинат.