Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 208

— Обзалагам се, че няма да загубим повече от няколко часа — каза Джопи. — А и Мърсър няма да се измъкне от шахтата. Освен двамата пазачи, които уби, и малко неприятности, не ни е нанесъл никакви щети.

— В сейфа, който копелето зарови в шахтата, имаше две хиляди карата нешлифовани диаманти и цялата операция ще отиде на вятъра, ако не ги намерим. Бих нарекъл това голяма неприятност.

— Господин Джанели, сейфът сигурно е заровен на около метър в тунела. Пазачът на входа на мината каза, че точно преди свличането двигателят на багера се е повредил.

— Дано да е така! — От устата на Джанели се разхвърчаха слюнки. — Сателитният телефон на Мърсър е изчезнал и това означава, че правителството скоро ще научи за нас. Диамантите ми трябват. Все още имаме време, но не много.

Мъжете и машините продължаваха да разчистват входа на мината. Джанели смяташе, че тунелът ще бъде отворен след два часа, а може би и по-малко. Един от южноафриканските миньори предложи идеята да използват силната струя на помпите, за да отмият пръстта и по-малките камъни.

„Да, може би в края на краищата ще успея“ — помисли Джанели, докато наблюдаваше работата. Надяваше се, че Мърсър е жив, за да може да го гледа как умира бавно. Тази мисъл му достави мрачно удоволствие.

Мърсър нямаше добър план за елиминирането на четиримата други суданци, които пазеха тунела. Искаше да избегне престрелка, защото със Селоме имаха само два автомата и малко количество амуниции. Докато чакаше да го осени прозрение, провидението му помогна. Дю Тойт, белият миньор, тръгна към изхода на шахтата, за да види какво става, и едва не се блъсна в Мърсър и Селоме.

Селоме разбра намеренията на Мърсър и прекоси тунела, за да попречи на Дю Тойт да побегне. Южноафриканецът вървеше между тях и гледаше напред, където фенерчето му осветяваше мрака. Мърсър излезе от скривалището си и насочи автомата си към слабините на Дю Тойт.

Южноафриканецът вдигна ръце толкова бързо, че кокалчетата на пръстите му се охлузиха в ниския таван. Селоме се приближи зад гърба му.

— Умно решение — тихо каза Мърсър. — А сега, ще се върнем в шахтата и ще видим дали ще успееш да убедиш бунтовниците да се предадат. Кимни, ако мислиш, че идеята е добра.

Дю Тойт закима трескаво, без да откъсва очи от дулото на насочения към гениталиите му автомат.

— Хубаво, защото ако не си убедителен, ще умреш пръв.

Държейки Дю Тойт за яката на ризата, Мърсър се наведе над отвора на шахтата и изкрещя. Четиримата суданци насочиха оръжията си към двамата мъже, които стояха над главите им, но не стреляха. Селоме безшумно излезе напред, за да държи на мушка пазачите с автомата си.

— Хвърлете оръжията! — извика тя на еритрейски и суданците се подчиниха.

Еритрейците, които се намираха най-близо до пазачите, взеха автоматите им.

Само допреди няколко години мнозина от тях бяха борци за свобода и боравеха с лекота с оръжия. Те принудиха суданците да паднат на колене и попитаха Селоме дали може да ги убият.