Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 207

Малкото фенерче не беше мощно, но след непрогледния мрак лъчът му блесна ослепително. Бунтовникът спря и се вторачи в светлината. Мърсър видя въоръжения пазач и натисна спусъка.

— Единият е елиминиран. Остават още четирима. Джанели използваше десет суданци, за да пазят всяка шахта, но броят им бе намален на пет, защото нямаше неприятности от страна на работниците. Мърсър даде автомата на бунтовника на Селоме и тръгна към сводестата пещера.

— Как ще се измъкнем оттук, Мърсър? Хиляди тонове камъни блокират изхода. — Селоме не го познаваше достатъчно добре, за да оцени налудничавите му планове, затова в гласа й прозвуча паника.

— Не се тревожи. Когато приключим, в този тунел ще има още хиляда тона.

Мърсър разбиваше лампите, докато вървяха към работната шахта, за да елиминира възможността да бъдат осветени в гръб. След като двайсет минути се придвижваха безшумно, те стигнаха до място, намиращо се на десетина метра от пещерата. Още никой не бе дошъл да види какво се е случило с другаря им или с входа на мината.

— По дяволите — огорчено изруга Мърсър. — Те са подисциплинирани, отколкото мислех. Надявах се да хвана още един в тунела.

Както обикновено, шахтата беше добре осветена. Вътре отекваше бръмченето на генераторите, което вероятно бе заглушило изстрела на Мърсър. Но машините не работеха. Еритрейците се бяха подпрели на пневматичните компресори, а пазачите озадачено се споглеждаха. Работата бе спряла, докато чакаха да видят какво ще се случи. Минният инженер от Южна Африка беше единственият, който не бе стъписан от бедствието. Той осветяваше свода с един от халогенните прожектори и проверяваше дали е повреден от експлозиите и свличането на земните пластове.

— Срутването беше голямо — прошепна Мърсър, — но Джанели ще ги накара бързо да го разчистят. Ще имаме много повече работа.

— Какво ще правим?

— Трябва да обездвижим останалите пазачи и после ще изчезнем.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще направя така, че всички в тази пещера да изчезнат. — Той видя озадаченото й изражение и се усмихна. — Не вярваш ли в магии?

Мъжете пред затрупания вход на мината работеха трескаво в дъжда, подтиквани от грубите закани на суданците и язвителните забележки на Джопи Хофмиър и Джан-карло Джанели. Италианецът беше обезумял, крещеше на всички и тропаше с крак като разглезено дете. Вече бе разбрал какво се е случило. Мърсър бе избягал. В лагера бяха останали само няколко от по-немощните жени. В заграждението на мъжете имаше два трупа, а десетина еритрейци бяха изчезнали в бушуващата буря. Джанели имаше чувството, че Мърсър е използвал лавината за отвличане на вниманието, за да ги принуди да разчистват входа на мината, докато избяга. Но Джанели все още имаше достатъчно хора, които да заловят бегълците и да разчистят свлачището.

Всъщност Мърсър не го бе отклонил много от плана му. Хофмиър увери индустриалеца, че скоро ще отвори тунела. Хората вътре сигурно не бяха пострадали и Дю Тойт вероятно ги бе накарал да продължат работата, убеден, че другарите му ще ги спасят.