Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 210

Селоме докосна ръката му и той я погледна в очите.

— Каквото и да правиш, имам ти доверие — каза тя.

— Този път мисля, че това няма да е достатъчно — отговори Мърсър, стана и направи знак на групата миньори, които чакаха инструкции.

Те отидоха в една от дълбоките шахти на мината. Дъното на дълбокия петнайсет метра изкоп чезнеше в мрака. Мърсър слезе по стълбата. Селоме и водачът на еритрейците го последваха. Мърсър отново погледна снимките от „Медуза“и начерта две пресичащи се диагонални линии близо да южния край на шахтата.

— Това е мястото. Ако копаем бързо, може да се измъкнем живи от тази бъркотия.

Следващият въпрос на Селоме бе заглушен от шума на инструментите, които мъжете започнаха да спускат в шахтата. Мърсър съблече ризата си и застана пред един от големите компресори.

— Единственото ни спасение е там долу да няма кимберлит. Миньорите преди нас са копали като луди, но не са намерили нищо. Скалата е много по-мека от него. В противен случай планът ми няма да успее.

— Какво има под нас? Той я погледна.

— Мината на цар Соломон.

Мърсър включи компресора и камъкът се натроши веднага щом режещото острие го проби.

ДОЛИНАТА НА МЪРТВИТЕ ДЕЦА

Няколко минути след като напусна лагера, Хабте Маконен разбра, че са го забелязали и го следят, но не забави крачка, нито смени посоката, защото би предупредил преследвача. Човекът беше експерт и бурята улесняваше работата му, но Хабте не бе оцелявал толкова много години на фронтовите линии на бунта, без да стане още по-добър.

Имаше други два проблема освен факта, че не беше въоръжен, а преследвачът му по всяка вероятност имаше оръжие. Първо, планините около долината бяха стръмни и твърде опасни, за да се катери в дъжда, а в равнината нямаше къде да се скрие. Докато се отдалечаваше от мината, той се чувстваше ужасно уязвим. Вторият проблем беше, че преследването бе започнало много бързо, затова човекът зад него едва ли беше судански пазач. Бунтовниците нямаха време да организират издирване, след като Хабте бе избягал от лагера. Оставаха само снайперистите, които бяха открили огън, преди експлозивите да заровят мината. Освен това Хабте беше сигурен, че преследвачът има прибор за нощно виждане, а пък и оптическият мерник на снайпера му притежаваше подобни възможности.

Снайперистът вероятно беше израелски агент и се интересуваше от мината, но Хабте нямаше представа защо го следи. Той бе опитал да се обади на Дик Хена и говори няколко секунди, преди да осъзнае, че предварително записаният глас му казва, че връзката е лоша и да опита отново. Израелецът сигурно го бе чул. Хабте се прокле за глупостта, че не се обади по-далеч от мината. Ако искаше бързо да предупреди Хена, нямаше много време. Трябваше да се отърве от преследвача, за да се обади.