Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 193

В продължение на десет минути Хофмиър нанася удари. Някои попаднаха в целта, други — не. Мърсър успя да го удари само веднъж, като нарани повече ръката си, отколкото слепоочието му. В началото на схватката ерит-рейските работници окуражаваха Мърсър, но когато видяха, че е неспособен да се защити, млъкнаха. Те изтръпваха при всеки удар, който Мърсър понасяше, защото малцина биха издържали на бруталността на южноафриканеца.

Но Мърсър имаше причина за привидното си безсилие. Всеки път, когато Хофмиър посегнеше към него, той отстъпваше назад, приближавайки се до багера, чийто мотор бръмчеше. Шофьорът не бе дошъл на работа и машината стоеше в средата на сводестата пещера. Широката кофа бе повдигната над земята. Ако оцелееше от схватката, Мърсър щеше да се нуждае от мощта на багера, за да увеличи намаляващите си сили. Хофмиър не разбра какви са намеренията му и се прид-вижваше към мястото, където Мърсър го подмамваше. Южноафриканецът повали три пъти Мърсър на крачка от багера, но отстъпваше назад, за да си поеме дъх и да се наслади на одобрителните викове на суданските бунтовници. Мърсър търпеливо се оставяше да бъде блъскан, удрян и ритан, докато отново стигнеха до багера. Лицето му беше окървавено и подпухнало, затова не виждаше почти нищо и държеше едната си ръка по-ниско, за да предпазва вероятно счупените си ребра. Едва четвъртия път той прецени, че моментът е подходящ.

В него бе останала малка искра, която му даде сила и бързина. Джопи атакува и нанесе серия от съкрушителни удари, въртейки коравите си юмруци в тялото на Мърсър, за да увеличи болката в ребрата му. Хофмиър очакваше, че Мърсър ще падне, опитвайки се да си поеме въздух, но се излъга. Мърсър замахна с юмрук и удари Джопи, който загуби равновесие. А после, толкова бързо, че никой не видя какво стана, Мърсър се хвърли на земята и протегна крак. Хофмиър се спъна и падна. Преди Джопи да се съвземе, Мърсър скочи и протегна ръце към контролните уреди на багера. С умело завъртане на китката той насочи машината така, че хидравличната кофа надвисна над главата на Хофмиър, и я спусна, притискайки южноафриканеца. Ако искаше, Мърсър можеше да го смачка.

Суданските пазачи най-после осъзнаха какво става и насочиха оръжията си.

— Назад — извика Мърсър, сетне погледна пленника си и изкрещя. — Точно така, негоднико, кажи им колко много боли. Кажи им, че не искаш да умреш.

Гърчейки се, Джопи изпищя, ужасяващ звук, който прониза всяко кътче на пещерата.

— Хабте? — извика Мърсър и след секунда еритреецът застана до него. — Превеждай на суданците. Джопи, искам да им кажеш да излязат от тунела. Ако след трийсет минути още са там, мозъкът ти ще украси тази пещера. Южноафриканецът повтори заповедта. Гласът му беше писклив от страха, който изпитваше. Хабте преведе и суданците се подчиниха и започнаха да излизат от пещерата.

— Надявай се Джанели да се върне скоро, защото няма да станеш, докато не дойде — обърна се Мърсър към Хоф-миър и даде дистанционното управление на Хабте, за да може да избърше кръвта от лицето си. — Ако се върти много, притисни главата му.